Той обърна наръчника и прочете няколко напечатани думи от пиесата, които бяха почти също толкова неразбираеми. В полетата имаше бележки, написани от друга ръка — Лукас предположи, че са от майката на Жулиета или пък от някой от актьорите. На някои от страниците имаше схеми — малки стрелки означаваха определени движения. Той реши, че са бележките на актьор. Сценични указания. Вероятно пиесата беше скъп спомен за Жулиета — жената, към която той изпитваше силни чувства и чието име присъстваше в заглавието.
Той прочете набързо редовете в търсене на нещо поетично, което да отговаря на мрачното му настроение. Докато текстът се нижеше пред очите му, мярна познат почерк, различен от този на актьора. Запрелиства на обратно, като търсеше страницата, където го беше видял, докато накрая я откри.
Нямаше съмнение, че това беше написано от ръката на Жулиета. Той премести пиесата под светлината, за да може да прочете избледнелия текст:
Джордж,
Тъй спокоен тук лежиш. Бръчиците няма ги, докато спиш. Докосване, когато другите са от нас далече. Те чудят се какво ли става там, но истината само аз знам. Чакай ме. Чакай ме. Скъпи мой, чакай там. Нека моята погребана молба стигне до твоята душа. С таз открадната целувка тайната ни любов расте и нека никой друг това не разбере.
Лукас почувства в гърдите му да се забива ледено острие. Усети как копнежът му е заменен от изблик на гняв. Кой беше този Джордж? Някаква любовна история от детството й? Жулиета никога не беше имала одобрена връзка — беше проверил официалните регистри на следващия ден, след като се бяха запознали. Достъпът до сървърите му даваше някои не съвсем законни предимства. Може би беше някакво увлечение? Някой мъж от Механичния, който вече е бил влюбен в друго момиче? За Лукас тази възможност беше дори по-лоша. Някой мъж, за който тя копнееше повече, отколкото някога би копняла за него. Затова ли беше приела работа толкова далеч от дома? За да избяга от този Джордж, когото не можеше да има, и от чувствата, които беше скрила в пиеса за забранената любов?
Той се обърна и се отпусна на стола пред компютъра на Бърнард. Размърда мишката и дистанционно влезе в сървърите на горния етаж. Страните му бяха поруменели от това болно чувство, това ново усещане. Знаеше, че се нарича ревност, но не беше наясно с буйните и необмислени постъпки, към които води тя. Той влезе в досиетата на служителите и започна да търси дали дълбоко долу има, Джордж“. Имаше четири резултата. Той изкопира номера на идентификационната карта на всеки от тях, сложи го в текстови файл и го подаде в Отдела за идентификация. Докато се появяваха снимките на хората, той прехвърли досиетата им, като изпитваше известна вина, че злоупотребява с положението си, и беше леко обезпокоен от откритието си. Освен това вече не чувстваше такова мъчително отегчение, защото беше открил нещо, с което да се занимава.
Само един от четиримата души на име Джордж работеше в Механичния. Беше по-възрастен. Докато радиото зад него пропукваше, Лукас се зачуди какво ли ще се случи с този мъж, ако той все още е там, долу. Имаше вероятност вече да не е жив и досиетата да не са актуализирани от няколко седмици заради блокадата.
Двама от мъжете бяха твърде млади. Единият от тях нямаше още и една година, а другият беше сянка на носач. Оставаше един тридесет и две годишен мъж. Той работеше на пазара, професията му беше посочена като „други“, беше женен, с две деца. Лукас изучаваше внимателно размазаната му снимка от Отдела за идентификация. Имаше мустаци, оплешивяващо теме и крива, самодоволна усмивка. Лукас реши, че очите му са твърде раздалечени, а веждите — прекалено тъмни и рунтави.
Лукас вдигна наръчника и отново прочете стиховете.
Той реши, че мъжът е мъртъв. Моята погребана молба.
Направи ново търсене — този път навсякъде, което включваше и приключените досиета. Излязоха стотици резултати от целия силоз, имена още от времето на бунта. Това не отказа Лукас. Той знаеше, че Жулиета е на трийсет и четири, затова остави прозорец от осемнайсет години и реши, че ако е била под шестнайсет, когато е имала това увлечение, то той нямаше да се безпокои и щеше да прогони това парещо чувство на ревност.