Почвата под помпата беше тъмна и отъпкана от седмиците, през които двамата със Соло бяха пили вода там и бяха доливали съдовете си. По земята бяха разхвърляни няколко чаши. Жулиета коленичи до помпата и избра една висока чаша. Лампите над главата й постепенно започваха да светят по-ярко. Тя вече си представяше, че усеща топлината им.
С малко усилия успя да разхлаби с няколко завъртания капачката за източване на помпата. Водата беше под налягане и избликна на силна струя. Тя притисна чашата плътно до помпата, за да ограничи разливането. Чашата започна да се пълни с бълбукане.
Изпи я, докато пълнеше друга и между зъбите й заскърцаха зърна пръст.
Когато и двете чаши се напълниха, тя ги заби в мократа пръст, така че да не се обърнат, и завъртя капачката, докато струята не спря. Жулиета пъхна ножа под мишницата си и взе двете чаши. Отиде до парапета, промуши всичко през него, после стъпи на най-ниската пръчка и се прехвърли от другата страна.
Сега имаше нужда от топлина. Остави чашите там, където ги беше сложила, и взе ножа. Зад ъгъла имаше офиси и столова. Тя си спомни първата си дреха в силоз седемнайсет — прорязана в средата покривка от маса. Докато завиваше зад ъгъла, тя се засмя сама на себе си, защото имаше усещането, че се е върнала назад във времето, сякаш седмиците усилия да подобри нещата я бяха върнали там, от където беше започнала.
Дългият коридор между двете станции за растеж беше тъмен. От тръбите над главата й висяха проводници, прикачени набързо тук-там. Те водеха към разрастващите се участъци земя в далечината.
Жулиета огледа офисите и откри, че няма нищо, което да я стопли. Нямаше гащеризони, нито завеси. Тя се отправи към столовата и тъкмо се канеше да влезе, когато й се стори, че чу нещо иззад следващото засадено с растения парче земя. Щракане. Хрущене. Поредните релета за осветлението? Може би бяха заяли?
Погледна към коридора и станцията за растеж отвъд него. Лампите там светеха по-ярко и продължаваха да загряват. Може би се бяха включили по-рано. Тя бавно тръгна по коридора към тях, привлечена така, както премръзналата муха се приближава към огъня. Ръцете й настръхнаха при мисълта, че ще може да се изсуши и наистина да се стопли.
В самото начало на станцията чу нещо друго. Скърцане като от метал върху метал — вероятно още някоя помпа се опитваше да се включи. Двамата със Соло не бяха проверили останалите помпи на това ниво. Първите няколко участъка можеха да осигурят храна и вода за повече от двама души.
Жулиета замръзна и се обърна да погледне зад гърба си.
Къде би установила лагера си, ако се опитваше да оцелее на това място? В Информационния заради захранването? Или тук заради храната и водата? Тя си представи друг, подобен на Соло мъж, който успява да се измъкне по време на насилието, крие се и оцелява дълги години. Може би е чул компресора, слязъл е да проучи какво става, уплашил се е, ударил е Соло по главата и е избягал. Вероятно е взел тяхната чанта с припаси просто защото е била там или пък в суматохата е била ритната под парапета и е потънала в дебрите на Механичния.
Тя насочи ножа пред себе си и се плъзна по коридора между избуялите растения. Стената от зеленина отпред се разделяше с шумолене, докато тя си пробиваше път през нея. Тук имаше прекалено много бурени. Не беше приятно място. Растенията не бяха обрани. Това я изпълни със смесени чувства. Вероятно грешеше и пак й се счуваха разни неща, както се случваше вече седмици наред, но част от нея искаше да е права. Искаше да открие този мъж, който беше като Соло. Искаше да осъществи контакт с него. Беше за предпочитане, отколкото да живее в страх, че някой се спотайва във всяка сянка и зад всеки ъгъл.
Но ако имаше повече от един човек? Възможно ли беше група хора да оцелеят толкова дълго? Колко души биха успявали да се промъкват незабелязани? Силозът беше огромно място, но двамата със Соло бяха прекарали седмици дълбоко долу, като на няколко пъти влизаха и излизаха от тези ферми. Не можеше да са повече от двама, и то на средна възраст. Соло беше споменал, че мъжът е на неговата възраст. Не можеше да е другояче.
Тези и много други мисли преминаваха през главата й и я убеждаваха, че няма от какво да се страхува. Трепереше, но усещаше прилив на адреналин. Беше въоръжена. Листата на подивелите, занемарени растения докосваха лицето й. Жулиета премина през тази гъста външна преграда и тутакси попадна на нещо.