Лукас му го казал там, на стълбището. Казал му, че съдбата ги е пратила на това място, но онова, което ги определя като хора, са постъпките, които извършват, докато вървят напред. Това са те самите.
Казал на Питър и че Бърнард е убил човек. Че има доказателства за това и че той самият не е извършил нищо, за да заслужи такова наказание.
Питър изтъкнал, че целият отряд на службата за сигурност на Информационния е на сто етажа надолу. На върха имало само един пистолет. Само един закон.
Неговият.
82
Тримата седяха около масата за съвещания. Жулиета нагласи превръзката с марля на ръката си, така че да закрие белега, който се показваше отдолу. Гащеризонът, който й бяха дали, беше широк, за да не й причинява болка допирът му, но кожата й пареше навсякъде, където я докосваше долната риза. Тя седна на един от столовете с плюшена дамаска и се залюля напред-назад, като се оттласкваше с върховете на пръстите си. Нямаше търпение да се махне от тук. Но Лукас и Питър искаха да обсъдят някои неща с нея. Бяха я придружили толкова близо до изхода и до голямото стълбище, само за да я накарат да седне в тази стая. Бяха й казали, че искат да останат за малко насаме с нея. Израженията на лицата им я караха да се чувства нервна.
Известно време никой не казваше нищо. Питър се възползва от това и изпрати един техник да донесе вода, но когато каната пристигна и чашите бяха напълнени, никой не протегна ръка да вземе някоя от тях. Лукас и Питър си размениха притеснени погледи. Жулиета се умори да чака.
— Какво има? — подкани ги тя. — Може ли да си вървя? Имам чувството, че нарочно забавяте този момент от дни.
Тя хвърли поглед към мястото, където беше часовникът й, и размърда ръка, за да се покаже той изпод превръзката на китката й. Сетне се обърна към Лукас, който седеше от отсрещната страна на масата, и се засмя на безпокойството, изписано на лицето му.
— Да не се опитвате да ме задържите тук завинаги? Защото обещах на всички дълбоко долу, че ще се срещна с тях утре вечер.
Лукас се обърна към Питър.
— Хайде, момчета. Изплюйте камъчето. Какво ви тревожи? Лекарят каза, че се чувствам достатъчно добре, за да сляза до долу, и ви предложих да се свържете с Марш и Ханк, за да проверите дали имам някакви проблеми. Както е тръгнало, ще закъснея, ако се забавя още малко.
— Добре — каза Лукас и въздъхна, сякаш се беше отказал да чака Питър да заговори пръв. — Минаха няколко седмици…
— И вие двамата се погрижихте да имам чувството, че са минали месеци — прекъсна го тя и започна да си играе с циферблата на часовника си — стар тик, който се беше завърнал с такава лекота, сякаш никога не беше изчезвал.
— Работата е там — Лукас се прокашля в юмрука си и прочисти гърло, — че не можехме да ти дадем всички бележки, които ти бяха изпратени.
Погледна я намръщено с виновно изражение.
Сърцето на Жулиета се сви. Тя се приведе напред в очакване на продължението. Още имена, които трябваше да премести от един тъжен списък в друг…
Лукас вдигна ръце.
— Няма нищо такова — побърза да я успокои той, разпознавайки тревогата по лицето й. — За бога, не става дума за нищо такова…
— Добри новини — добави Питър. — Поздравителни съобщения.
Лукас го стрелна с поглед, което наведе Жулиета на мисълта, че тя едва ли ще ги сметне за такива.
— Ами… става дума за новини. — Лукас погледна над масата към нея.
Беше скръстил ръце пред себе си и ги бе подпрял върху протритото дърво точно като нея. Жулиета имаше чувството, че ако двамата помръднат още десетина сантиметра, ръцете им ще се срещнат и пръстите им ще се преплетат. Щеше да е толкова естествено след седмиците, през които го бяха правили. Но това беше нещо, което разтревожените приятели правят, когато са в болница. Жулиета размишляваше над това, докато Лукас и Питър й разказваха за изборите.
— Почакайте. Какво? — Тя примигна и вдигна поглед от ръцете си, когато осъзна последните думи, които беше чула.
— Просто моментът беше такъв — обясняваше Лукас.
— Всички говореха само за теб — добави Питър.
— Почакайте — спря ги тя. — Какво беше последното, което казахте?
Лукас си пое дълбоко дъх.
— Бърнард се беше кандидатирал, без да има опоненти. Когато го изпратихме навън да почиства, изборите бяха отложени. Но после се разнесе вестта за свръхестественото ти завръщане и хората въпреки това се появиха да гласуват…
— Много хора — добави Питър.
— Имаше доста гласували — кимна Лукас. — Повече от половината силоз.