Той бутна малките си кръгли очила нагоре и се плъзна напред на стола, докато закръгленият му корем не опря в масата.
— Винаги съм ценял това ви качество. Както можете да си представите, след вчерашните злощастни събития ние сме доста заети. Трябва да обработим много данни.
— И как върви? — попита Джанс, докато подреждаше материалите пред себе си.
— Както обикновено някои неща са добре, а други зле. Показанията от някои сензори на херметическите уплътнения показват подобрение. Нивата на осем от познатите токсини в атмосферата са намалели, макар и не с много. А на два от тях са се вдигнали. Повечето остават непроменени. — Бърнард махна с ръка. — Има много досадни технически подробности, но всичко ще бъде описано в доклада ми. Ще го изпратя по носач, преди да сте се върнали в кабинета си.
— Много добре — каза Джанс.
Искаше й се да добави още нещо, да изрази признателността си за трудната работа, свършена от неговия отдел, да го уведоми, че поредното почистване е било успешно. Бог знае защо. Но там отвън беше Холстън — най-близкото до сянка, което някога бе имала, — единственият човек, за когото някога си беше мислила, че би могъл да се кандидатира за поста й, когато вече е мъртва и подхранва корените на овошките. Беше твърде рано да го споменава, още по-малко да го възхвалява.
— Обикновено ви изпращам съобщение за тези неща — подхвана тя, — но тъй като минаваме оттук и вие няма да се качвате горе чак до следващата среща на комисията, която е след колко — три месеца?
— Годините минават бързо — отбеляза Бърнард.
— Просто си помислих, че може неофициално да се договорим за това сега, така че да мога да предложа най-добрия ни кандидат за този пост. — Тя погледна Марнс. — Щом като тя приеме, ще можем да довършим формалностите, когато се качваме обратно, ако нямате нищо против.
Тя плъзна папката към Бърнард и с изненада видя, че той извади своя собствена папка, вместо да вземе нейната.
— Добре, да се захващаме тогава — каза Бърнард, отвори папката си, облиза палеца си и прелисти няколкото страници висококачествена хартия. — Беше ни съобщено за посещението ви, но вашият списък с кандидати се озова на бюрото ми едва тази сутрин. Иначе щях да се опитам да ви спестя пътуването до долу и после обратно нагоре. — Той извади лист хартия, по който нямаше никакви гънки и дори не изглеждаше избелван.
Джанс се зачуди откъде Информационният отдел намира подобни неща, докато в нейния кабинет се използваше само паста от царевично нишесте.
— Мисля, че от трите имена, изброени тук, подходящият човек е Билингс.
— След това можем да обсъдим и неговата кандидатура… — започна заместник Марнс.
— Мисля, че трябва да я обсъдим сега. — Бърнард плъзна листа към Джанс.
Беше договор за приемане. Накрая имаше подписи. Беше оставен празен ред с името на кмета, отпечатано четливо отдолу.
Наложи й се да си поеме дъх.
— Вече сте се свързали с Питър Билингс?
— Той прие. Съдийската тога леко го задушава, защото е млад и пълен с енергия. Смятах, че е чудесен избор за съдия, но сега си мисля, че е дори по-подходящ за шериф.
Джанс си спомни процеса за назначаване на Питър в съда. Това беше един от случаите, при които се беше съгласила с предложението на Бърнард, като го прие за сделка, даваща й възможност в бъдеще да избере сама кандидат. Тя разгледа подписа, почеркът на Питър й беше познат от различните бележки, които беше изпращал от името на съдия Вилсън, чиято сянка беше понастоящем. Помисли си, че някой от носачите, които бяха прелетели покрай тях днес, извинявайки се, е доставил този лист хартия.
— Опасявам се, че за момента Питър е трети в нашия списък — каза накрая кмет Джанс.
Внезапно в гласа й се прокрадна умора. Той прозвуча изнемощял и тънък в подобната на пещера, разточителна, рядко използвана и прекалено голяма конферентна зала. Тя вдигна поглед към Марнс, който гледаше ядосано договора и мускулите на челюстта му се свиваха и отпускаха.
— Ами, мисля, че името на Мърфи е в този списък просто за да се почувства той поласкан. Твърде възрастен е за тази работа…
— По-млад е от мен — намеси се Марнс. — А аз се справям доста добре.
Бърнард наклони глава.
— Да. Опасявам се обаче, че първият ви избор просто не е подходящ.
— И каква е причината? — попита Джанс.
— Не съм сигурен доколко… задълбочено сте проверили нейната квалификация, но ние сме имали толкова проблеми с тази кандидатка, че веднага познах името й. Макар да е от Поддръжката.
Бърнард изрече последната дума така, сякаш беше пълна с пирони и той бързаше да я изплюе.