— С какво мога да ви услужа?
Услужа? Единственото, което й беше нужно, бе да разбере какъв вятър ме е довял тук.
— Бих искал да видя Далси Макинес — казах аз.
— Имате ли уговорена среща?
— Не.
— В такъв случай се страхувам, че това е невъзможно.
Отговорът й прозвуча кратко и решително. За да не се съмнявам в това, че ме молят да се разкарам, тя веднага заби нос в купчината писма, които разпределяше.
Само че този път си имаше работа с друг вид мишка. Заобиколих бюрото й, наведох се и й прошепнах нещо на ухото. Очите й изхвръкнаха от орбитите, лицето й стана бяло като на мъртвец, а после внезапна руменина плъзна по бузите и по врата й, а от гърлото й се изтръгна някакъв жалък писък.
— Е? — казах аз.
Главата й се дръпна назад и тя се опита да намокри с пресъхналия си език не по-малко пресъхналите си устни. После поривисто стана и се скри зад вратата с надпис „Вход забранен“, която се намираше зад бюрото й.
След минута се върна и плахо застана до вратата, като ми даваше път да мина. После бързо я затвори и нададе вик на ужас, когато й се усмихнах.
Жената, която седеше на дивана, се оказа напълно различна, от това, което си бях мислил. Тя демонстрираше зряла красота, която е характерна само за средната възраст, ако, разбира се, природата се намира в съюз с изискванията на модата и умението да се полагат грижи за фигурата. Косите й, леко посребрени, падаха на меки вълни и представляваха чудна рамка на загорялото й лице. Имаше чувствена уста със сочни устни, върху които играеше приветлива усмивка.
Тя остави някакви документи на масичката за сервиране, като веднага предизвика подсъзнателното ми възхищение от изяществото, с което черната й рокля прилепваше към фигурата й, към високите гърди и бедрата й. Но най-поразително от всичко бяха очите. Те блестяха с неестествено зеления си цвят, цвят на изумруди, и в тях се долавяха дяволити пламъчета.
— Мис Макинес?
Тя се усмихна и ми протегна ръка.
— Какво толкова казахте на мис Тейбър? Тя бе изпаднала в ужас.
— Предпочитам да не го повтарям.
— Тя дори не назова името ви.
Ръката й беше твърда и топла и аз я стиснах с ентусиазъм.
— Майк Хамър, частен детектив.
— О, това е нещо ново — засмя се тя. — Не се учудвам от реакцията на мис Тейбър. Кажете, не съм ли чела някъде за вас?
— Възможно е.
Тя се обърна и отново седна на дивана, като ми предложи пакет цигари. Седнах на стола до нея и запалих предложената ми цигара с инкрустираната запалка.
— г Посещението предизвика любопитството ми. С какво се занимавате сега?
Пуснах облак дим и извадих снимката от джоба си.
— Нищо особено. Мъча се да намеря тази жена. Грета Сървис, манекенка.
Тя взе снимката и около минута я разглежда.
— Трябва ли да я познавам?
— Може би не. Идвала е в агенцията ви по съвет на Клио, но…
— Клио? — тя с интерес кимна. — Клио е една от най-добрите ни сътруднички.
— Как мислите, възможно ли е тук да имате още някои снимки на това момиче?
— Сигурно има. Момент — тя вдигна слушалката, натисна копчето и каза: — Марта, проверете дали нямаме в картотеката снимки на Грета Сървис. Не, не, тя е манекенка. Донесете ми ги, моля ви.
Като остави слушалката, тя попита:
— Работила ли е при нас?
— Струва ми се, че Грета… как да кажа… не е била твърде подходяща за такъв род работа, тъй като вашите манекенки са от висока класа.
— За наше щастие ние се интересуваме само от женската половина от човечеството. Що се отнася до вас, мъжете, То всичко, от което имате нужда, е едно мимолетно приключение.
Погледнах я и усетих как устните ми се изкривиха в усмивка. Тя отметна глава и се засмя, устните й разцъфтяха, очите й заблестяха.
— Не, аз също не съм висша класа, слава богу. Изобщо не приемам идеята да умра от глад, за да мога да нося шести размер…
— Не мисля, че това би ви помогнало. Щом природата ви е надарила с нещо, нищо повече не може да се направи, няма защо да опитвате.
— Такива неща рядко се чуват между тези стени — очите й бяха пълни с лукаво предизвикателство. — Предполагам, че сте специалист по тези въпроси.
— Досега не съм имал оплаквания.
Тя не успя да отговори, защото в този момент на вратата се почука и в стаята влезе високо, слабо момиче. Носеше папка, която подаде на Далси и после веднага излезе, като мимоходом ми хвърли един тревожен поглед.
— Направили сте голямо впечатление в приемната — каза Далси и като прегледа съдържанието на папката, ми я подаде.
Там открих напечатан на машина лист с подробни сведения за физическите данни и квалификацията на Грета Сървис. Беше посочен домашният й адрес в Гринуич Вилидж. Имаше няколко изрезки от рекламни обяви за шивашката промишленост. На тези фотографии Грета демонстрираше различни костюми, лицето й беше полуприкрито от вдигнатата яка на палтото и широката периферия на шапката. Имаше и четири фотографии с печат на Проктър Груп на обратната страна. Грета Сървис много точно отговаряше на описанието на Клио. Никаква рокля не беше подходяща за това тяло, родено да носи само бикини. Нямаше никаква възможност да се притъпи необикновеното чувствено впечатление, което лицето й създаваше, толкова красиво с рамката от смолисточерни коси. Всички снимки без изключение създаваха впечатлението, че тя предпочита да ходи гола, отколкото да носи дори и най-скъпата рокля.