— Нещо интересно?
— Взех тези книги от библиотеката и ги прегледах. Едната от тях е приключенска, а втората — технически наръчник. Продажбата им не е била добра. Но нито в една от тях няма нещо, което би могло да ни свърши работа.
— Кога ги е писал?
— Преди десет години.
— И оттогава нищо?
— Нищо. Защо питаш?
— Може да се е канел пак да напише книга.
— И какво от това?
— Може сега да е станал авторитет в областта си — казах аз.
— Какво си си наумил?
— Не зная още. Какво от това е известно на Пат?
— Всичко. Ние си сътрудничим с ченгетата.
Ухилих се.
— Твърде е късно, за да се даде преднина на полицията, но все пак си сътрудничите с нея.
— Ние също сме в бизнеса — съгласи се Хай. — Известен ни е закона за укриване на доказателства.
— А за това, кое е доказателство, сами ли решавате? За първи път върху лицето на Хай се появи усмивка.
— Сам разбираш, Майк. Та значи, накъде ще се насочиш оттук нататък.
— Ще търся Грета Сървис.
— Все още ли държиш на това?
— Това е всичко, което имам.
— А ако това те отведе до Мич?
— Той ми беше приятел, Хай.
— Да, може и да си прав. Най-добре ще бъде да работим по всички възможни версии. Само ти се движиш но тази нишка. Надявам се, че ще откриеш нещо.
Извадих от джоба си снимката на Грета и я подадох на Хай.
— Твоите момчета могат да ми помогнат. Помоли ги да я размножат и да я разпратят навсякъде. Може някой да я открие в района на Манхатън. Върни оригинала в офиса ми. Трябва ми повод, за да се видя с онова маце Макинес още веднъж, когато й връщам снимката.
Хай кимна и се ухили.
— Едва ли ще имаш полза от това, момчето ми. Тя е първа класа, а ти не подхождаш за такъв род компания. Ще трябва да си облечеш смокинг, а тогава няма да имаш къде да сложиш проклетия патлак, който мъкнеш със себе си.
Пат ме посрещна в кабинета си. Косите му бяха разрошени, под очите имаше сенки. Като че ли не беше си доспал. Подхвърли ми едно кратко „сядай“, отговори на две телефонни обаждания, облегна се на стола и прокара ръка по лицето си.
— Понякога се питам защо, по дяволите, това се стовари именно върху мен!
— Сега кой ти е седнал на врата?
— Ти какво, на глупак ли ми се правиш? Нали ти казах, че се задават избори, а убийството на Темпъл разтревожи целия мравуняк.
— Изясни ли се нещо? Той бавно поклати глава.
— Нямаме нищо освен кутии с дамски финтифлюшки. Проверихме всички магазини и повечето от продавачките си спомнят, че са ги продавали, но това е всичко. Мич е разказвал на момичетата, че иска да купи такова боди, каквото приятелят му е купил на жена си, и по този начин се е опитвал да разбере кой е купувал черно или зелено бельо, но това са най-разпространените цветове и момичетата не са могли да си спомнят нищо определено.
— Защо тогава е накупил толкова парцали?
— Кой го знае. Може да е искал да Достави удоволствие на продавачките. Ела, ако искаш, да ги разгледаш.
В съседната стая нямаше никой, но по масата и по столовете бяха натрупани празни картонени кутии, а дългата маса край стената беше отрупана с прозрачни бодита.
Приближих се и започнах да ги разглеждам, като обръщах внимание на етикетите. Не бяха скъпи, но бяха явно от еротичното бельо и не бяха предназначени за обикновени домакини. Половината бяха розови, червени, зелени, а останалите — черни.
— Установихте ли кои от тях е купил последни?
— Не. На четири от опаковките беше отбелязана датата на деня, в който са го убили, и всички са купени сутринта, но никой не знае точно в колко часа. Всички тези магазини са продали този ден хиляди такива неща на различни мъже и жени. Цял отбор наши момчета ходят и дебнат с надеждата да надушат нещо, но до този момент имаме само една огромна нула. По дяволите, всичко е толкова объркано!
— Много бих искал да ти помогна.
— Моля ти се, не се чувствай задължен — каза Пат. — И досега не мога да дойда на себе си, че именно ти откри онова момиче Дилейни.
— Нищо повече ли не научи за нея?
— Със сигурност знаем само едно: нито тя, нито Постън са били разпознати в магазините като купувачки на тези бодита. Но затова пък успяхме да установим нещо друго във връзка със заниманията на малката Дилейни. Преди около месец Вайс успя да залови една компания, която търгуваше с порнографски снимки и шестнайсетмилиметрови филми със същото съдържание. Та значи, тази Дилейни не изглежда никак зле на тези филмчета. Разбира се, позна я едно от нашите момчета. Хората, които продаваха филмите, не знаят нищо по въпроса кой ги прави, но там има един кадър на фона на някакъв прозорец, а от прозореца се виждат сгради. Успяхме да открием хотела, където е била направена снимката. Сега разполагаме с описания на типовете, които са наемали стаята. Нашите момчета държат хотела под око, в случай че онези отново се появят там.