Шантав свят! Но тя беше готова да продължава играта дотогава, докато това ми харесваше.
— Видя ли вестниците? — попита тя.
— Още не.
— Добре си се справил. Човек не трябва да те оставя нито за момент сам.
Взех първия попаднал ми вестник и го разгърнах. Както обикновено, снимката ми се мъдреше на първа страница. Полицията не беше разрешила да се публикуват подробности, но все пак разполагаха с достатъчно материал, който можеше да даде повод за разговор. Цялата история беше разказана в най-общи линии: как съм чул плача на детето и съм намерил трупа. Но не се споменаваше нищо за това, което би могло да причини смъртта на девойката. Разказваха подробно как детето си играело на строителната площадка, как погледнало под бетонната плоча и открило трупа. До този момент тялото на жената не беше идентифицирано и никой не го беше потърсил, но появата ми на сцената се обсъждаше с апломб и на широката публика се предлагаха някои подробности от биографията ми.
Навярно някога доста сам докачил автора на статията, защото в нея гъмжеше от груби намепи по мой адрес. Според този драскач не можеше и дума да става за случайност и в цялата тази история бях замесен аз.
Смачках вестника и придърпах стола с крак.
— Пак се накиснахме! — измърмори.
Велда съблече мангото си и го закачи на закачалката. Разказах й цялата история в най-големи подробности и й дадох време да я възприеме. Когато млъкнах, тя ме попита:
— Виж какво, не мислиш ли, че така е по-добре и за нас?
— Глупости.
— Тогава преспиш да се безпокоиш. — Че аз не се безпокоя.
Тя се обърна и ми се усмихна, показвайки блестящите си бели зъби.
— Така ли?
— Наистина е така, миличка.
— Така си и помислих, но все пак се обади на Пат и си изясни как стоят нещата.
— Добре — казах аз и взех телефонната слушалка. Пат не ми се зарадва много и не ме назова по име, с което ми даде да разбера, че в кабинета му има още някой.
— Момент — каза той и аз го чух как става, приближава се до картотеката и измъква едно чекмедже.
— Какво има, Майк?
— Обикновено любопитство. Има ли нещо ново при теб по това убийство?
— Засега не. Все още не са идентифицирали тялото. Сверяваме отпечатъците.
— А зъбите?
— По дяволите, ами че тя няма нито една пломба в устата си! Но прилича на кабаретна актриса, така че е напълно вероятно да е регистрирана някъде в полицията.
— Говори ли вече с журналистите?
— Успях да им се изплъзна. Сигурно ще се доберат до мен, но едва ли ще мога да им кажа повече от това, което вече ЗНУЯТ.
— Какво става мри теб? Като че ли нещо си разстроен?
— Мич Темпъл от The News забеляза сходството между прозрачните роби, с които са били облечени и двете убити жени. Той успя да сравни етикетите и да ни натрие носа. Били са купени на различни места. Нали знаеш, в онези магазини, които са специализирани в търговията с еротични дрехи за дами. Не е кой знае какво, но е напълно достатъчно, за да се извърти цяла история.
— А какво може да каже той?
— Напълно достатъчно, за да размъти мозъците на всички побъркани от секса глупаци, които се навъдиха навсякъде. Сам знаеш какво става, когато нещо такова се появи в пресата.
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Да. Ако познаваш добре Мич, помоли го да намали оборотите.
Усмихнах се.
— Дяволите да ме вземат, много приятен ден ми се очертава!
Пат изсумтя в слушалката и каза:
— Моля те, само си поприказвай с него, старче!
— Разбира се, приятел. Задачата е ясна. Кога искаш да дам официално изявление?
— Ако можеш, още сега.
Оставих слушалката, предадох на Велда накратко съдържанието на разговора и посегнах към шапката си. Тя ме погледна лукаво и каза:
— Майк…
— Да?
— Пат забелязал ли е връзката между цветовете на бодитата?
— Какво имаш предвид?
— Ами черното мри блондинката и зеленото — при червенокосата?
— Не каза нищо за това.
— Това не е обикновено консервативно бельо. Специално е създадено, за да възбужда мъжете.
— Да, Пат наистина мисли, че второто момиче е шоугърла.
— Но първата е била детска учителка.
— Хрумват ти доста забавни неща, момичето ми — казах аз.
— Може би и ти трябва да се замислиш над това — отвърна ми тя.
Глава 2
He може да се каже, че в полицията ме посрещнаха сърдечно. Дадох показания в кабинета на Пат в присъствието на полицай стенографист. Когато приключихме, новият помощник-прокурор взе протокола, като се опита да открие в него нещо, което би могло да ме свърже с убийството.
За щастие Пат се намеси навреме, за да ни поохлади и двамата, въпреки че вече бях успял да накарам ревностния помощник-прокурор да достигне точката на кипене.