— Ами ако предположим…
— Недей да предполагаш нищо. Просто нрави каквото ти казвам.
— Или какво? Засмях се в телефона.
— Ще те ударя право в устата с устните си.
— Направо ме застреля — каза тя и затвори телефона.
Взех от масата сутрешния вестник и започнах да разлиствам страниците. Имаше кратко съобщение за разследванията на полицията по случая Мич Темпъл, по специално за това, дали е успял да открие нещо, което е могло да доведе до смъртта му, както и кратко описание на подробностите около убийството му. В друго съобщение се споменаваше, че смъртта на Максин Дилейни все още си остава загадка, но полицията очаквала най-скорошно разрешение на случая. Нищо не беше казано за това, че Корнинг е на свобода, вероятно Пат бе успял да им затвори устата поне докато сведенията за него не се потвърдят или пък просто не го арестуват. Беше повече от очевидно, че Пат беше впрегнал всичките си свободни сили в проследяването му, но не беше предложил на пресата никаква допълнителна информация, за да не предизвиква ненужна паника. Повечето от новините засягаха последните политически събития, примесени със съобщения за кризата в Близкия Изток и за ходовете, предприемани от ООН, преди Генералната асамблея да бъде разпусната.
В колонката на Хай се съобщаваше, че Далси Макинес се е върнала в града след успешното си пътуване до Вашингтон и отново е пристъпила към изпълнение на задълженията си като неофициална домакиня на светските приеми.
Захвърлих вестника и се обадих на Хай, но секретарката му ми каза, че ще се появи след около час. Тогава се обадих на Ал Кейси и го помолих за среща. Покани ме да отида при него.
Ал бе любопитен да узнае защо се интересувам от жеста на Джералд Ют, който бе предоставил на различни посолства своите имения в Бредбъри за развлечения, но не се опита да ме притисне. Заведе ме в секцията, миришеща на стари вестници, където пазеха изрезките, намери папката с интересуващия ме материал и ми я връчи.
Освен съобщенията за транзакцията, някои коментатори я обсъждаха с по-големи подробности, като привеждаха доводи за и против, но не казваха нищо, което би могло да се изтълкува във вреда на Ют. Трансферът го освобождаваше от някои данъци, но той беше достатъчно богат, така че това нямаше голямо значение. Сделката очевидно беше направена с разчет да повиши общественият му имидж. Неговата филантропична дейност имаше много разклонения и това беше само едно от тях. В благотворителната му програма, изглежда, нямаше някаква особена стратегия, освен че в повечето случаи парите бяха давани за добри цели, а даренията бяха напълно оправдани.
Обществеността на Бредбъри очевидно не беше много доволна — местният вестник протестираше против проникването на дипломати отвъд желязната завеса в тяхната среда, но тъй като сред облагодетелстваните се намираха и приятелски настроени страни, дарението можеше да се разглежда като проява на добра воля.
— Ал, ходил ли си някога в Бредбъри? — попитах го аз.
— Да, бях там, когато Ют току-що беше открил своите заведения. Оттогава много от тях бяха затворени за обикновената публика. Сам разбираш, чужденците не обичат разни непознати да им се мотаят в краката. Доколкото ми е известно, там всичко е мирно и тихо, с изключение на фестивала за джазова музика, но и той се провежда само по плажовете.
— И никакви слухове?
Той ме изгледа с присвити очи, опитвайки се да разбере какво имам предвид.
— За какво намекваш?
— И аз не знам.
— Няма никакви слухове. Ако имаше нещо, ние първи щяхме да ги чуем. Местните хора колекционират всякакви видове клюки.
— Ал — казах аз, — този Белар Рис… той е в едно от посолствата, които са се възползвали от услугите на Ют, нали?
— Майк, вече за втори път споменаваш името на тоя тип. В каква връзка?
— Мич се е занимавал с него в статиите си.
— Зная. Този тип… той е нещо като съвременен пират. И какво от това? Не е единственият. Тези, които имат пари, искат да имат още повече. Мич наистина пишеше за него и за други като него, но това продължи само година. Ако Рис е искал да се отърве от Мич, той е можел да купи вестника и да го уволни. Честно казано, мисля, че на Рис не му пука от нищо, той има дипломатически имунитет.
Защо ли всеки път, когато чуех тези думи, нещо започваше да лази по гърба ми?
Ал прелисти някакви документи и измъкна оттам една въздушна снимка на бившето имение на Джералд Ют.