С течение на времето беше свалила чистия найлон и работеше несковавана, концентрирайки се единствено върху портрета. Можех да я изучавам абстрактно, любувайки се на прекрасното й тяло, след това в тишината умът ми полетя към други неща и Клио се превърна само в топли движещи се очертания, удължени розови линии, цъфтящи пъпки, които се криеха зад статива, след това отново се показваха. Мислите ми бяха потънали в един нереален свят, където единственото, което можеше да правиш, бе да мислиш. Разпокъсаните фрагменти на картината започнаха да се съединяват в странни съчетания и догадки и малко по малко възможното започна да се превръща в напълно вероятно.
Разреши ми само веднъж да погледна картината и веднага я обърна към стената.
— Сега си мой — каза тя.
Пръстите й докоснаха ключа на лампата и светлината постепенно се разтопи в нищото. Останахме само двамата, отново хора, а не фантастични сенки, едва различими белезникави силуети на фона на кадифената нощ.
Зад завесите зората отбелязваше началото на новия ден. Навън спазматичната оргия на чувствата бе приключила и не можех да разбера дали Вилидж се намираше все още в агонията на прераждането, или в ноктите на смъртта. Бяхме платили скъпо за невероятните часове, прекарани заедно. Бяхме изразходили излишната енергия, акумулирана в нас, и за един кратък период от време усетихме лудото облекчение, което бележеше върха на емоциите и тяхната най-ниска точка, зад която не можеше да има повече работа или мисли.
Погледнах нагоре и видях, че денят се промъкваше през остъкления таван. Тя беше вдигнала щорите, така че стъклото над главата ми изглеждаше като огромно сиво око, навлажнено от сълзите на дъжда, които се стичаха надолу към стряхата.
Изтъркалях се от дивана и се пресегнах за дрехите си. Надушвах аромата на свежо кафе, облякох се бързо и я повиках два пъти, без да получа отговор. Влязох в кухнята и видях електрическата кафеварка. Сипах си една чаша и я изпих набързо.
Тогава видях бележката.
Беше написана с въглен върху листче от албума със скиците. Само няколко реда, но ми беше напълно достатъчно.
Майк, скъпи… На другия лист отдолу ще намериш снимката на човека, с когото Сол Ренър е видял Грета. Благодаря ти за всичко, беше прекрасно. Сега ти завинаги ще останеш с мен.
Издърпах листа изпод скицника и видях същата снимка, която Биф ми завираше под носа преди няколко дена. Човекът на снимката беше Белар Рис.
Паяжината ставаше все по-гъста, но все още не можех да видя паяка.
Сложих шапката си и минах обратно през ателието. Стативът си беше на мястото, но картината я нямаше. В стаята още се долавяше ароматът на парфюма й, на стола беше преметнат прозрачният халат, а на грамофона все още се въртеше плочата на Чайковски.
Тя беше направила доста успешен избор. Симфония номер шест в ре миньор, опус 74. Чайковски трябваше да бъде тук, за да напише още една. Може би щеше да бъде дори още по-добра.
Глава 11
Спрях до хотела, взех един душ и се преоблякох. Никой не беше ме търсил, а когато се обадих на номера на Велда, нямаше никакъв отговор и никакви съобщения за мен. Помолих да й предадат, че чакам да ми се обади веднага щом пристигне, и звъннах на Пат. Дежурният ми каза, че той е излязъл преди час и оттогава не се е обаждал, но се е интересувал дали не съм опитвал да се свържа с него. Благодарих му и затворих внимателно телефона, макар че ми се искаше да тресна слушалката.
Позвъних в офиса на Хай, но и там нямаше никого.
Телефонът на Далси също мълчеше. После се сетих, че днес е събота. Съвременните технологии ни бяха осигурили два почивни дни.
Отвратен от цялата серия неуспешни опити да се свържа с някого, аз слязох във фоайето и си купих вестник. Мъчех се да проникна в смисъла на това, което очите ми виждаха, но не ми се удаваше, докато не стигнах до средата. Точно там се натъкнах на една снимка, на която се виждаха Белар Рис, Далси и аз по време на приема. Бях с гръб към обектива и съдейки по снимката, тримата изпитвахме върховно наслаждение от това, че се виждаме.
Хвърлих вестника в едно кресло и тъкмо се канех да тръгна, когато дежурният администратор ме спря. Бях регистриран в хотела под чуждо име, но той знаеше номера на стаята ми и посочи към редицата телефони на стената. Вдигнах слушалката и казах: