— Майк?
Бях толкова учуден, че веднага дойдох на себе си. В слабото несигурно сияние на огънчето от клечката видях лицето й. Беше мръсно, но се усмихваше.
— Здрасти, Велда!
Човек можеше да си помисли, че сме се срещнали по време на обяд.
Тя се засмя, протегна ръка и дръпна някаква връвчица. Ниско под тавана светна слаба лампа. Светлината беше толкова мъждива, че едва стигаше до ъглите на стаята. Тя се приближи до мен, развърза ръцете и краката ми. Започнах да ги разтривам, докато кръвообращението ми се възстанови, а после опипах раната на главата. Беше повърхностна, но страшно болезнена. Поне нямаше да умра от нея.
Когато успях да се изправя, Велда посочи с ръка зад мен. Там лежеше със завързани ръце и крака Грета Сървис и на челото й имаше огромна синина.
— Първо донесоха нея — каза Велда. — Има ли и други?
— Не.
Тя се наведе, развърза Грета и започна да я масажира, докато тя не се съвзе. Оставих я да завърши процедурата, уверих се, че Грета е наред, и притеглих Велда към себе си.
— Кажи ми, котенце, как все пак попадна тук?
— Заради Джули Пелхам. Оня тип все пак я беше намерил. Навярно я беше причакал и със сила я беше накарал да се качи в колата му, а после не е знаел какво да прави с нея. Видях ги, когато минаваха с колата покрай мен, запомних номера и направих справка. Регистрирана е на името на човек от легацията, която заема тази сграда. Опитах се да вляза отзад, но се натъкнах на куче и един от ония типове ме хвана. Започнаха да се чудят какво да ме правят, но точно тогава гостите започнаха да пристигат, така че ме вързаха и ме натикаха тук. Беше ми нужен цял час, за да успея да се развържа, но, слава богу, че поне не бях на тъмно.
— Какво е станало с момичето?
Велда посочи с палец към по-отдалечения ъгъл.
— Виж сам.
Там лежаха две тела.
— И двамата са допуснали грешка — казах аз. — Той не е можал да обясни нищо на момичето, но затова пък тя му е обяснила всичко. — Хвърлих поглед около себе си. — Провери ли що за помещение е това?
— Част от бившата пералня. Има няколко корита за пране на бельо и една стара газова печка, на която крановете пропускат. Този прозорец се намира на равнището на приземния етаж. Мисля, че сме някъде в задната част на къщата. Решетките на прозорците са циментирани.
Тя ми съобщи това с безразличен глас, но все пак можех да различа надигащия се в нея страх.
— Успокой се, рожбо. Дай да се поогледам.
Не можехме да минем през вратата. Беше много масивна и залостена здраво. Единственият изход бяха прозорците. Стъклата, замазани с черна боя, бяха от другата страна на решетките. Опипах прътите — дебели цял инч и ръждясали. На пръв поглед изглеждаха непреодолима преграда, но железата не бяха влезли добре в основата.
Циментът, с който бяха закрепени решетките, беше ерозирал от влагата и газта и след малко усилие успях да изкопая дупка в него с нокътя на пръста си. Отидох до старата печка, измъкнах един ръжен и започнах да ровя с него. Вдигна се голяма пушилка, но след десет минути успях да извадя прътите от циментената основа. Не разполагах повече с пистолет, но тези железни пръти можеха да бъдат чудесно оръжие, ако се наложеше.
Грета започна да стене, седна на пода и притисна ръка към челото си. Все още не беше дошла напълно на себе си и не можеше да разбере какво става. Подхванах я и точно се канех да я изправя на крака, когато чух приглушено дрънчене. Протегнах ръка към Велда да замре. След секунда звукът се повтори, след това още веднъж и прекъсна точно на средата. Пуснах Грета, отидох до вратата, която се намираше зад печката, и я отворих.
Там на една полица имаше телефон, затрупан с купчина мръсни кърпи. Внимателно вдигнах слушалката, но от другата страна вече бяха затворили. Натиснах вилката и я пуснах, но не чух обичайния сигнал.
Велда ме гледаше с надежда, но аз поклатих глава.
— Звъни само когато се обаждат отвън, оттук не може да се обадим на никого. Това е стар модел, който са забравили да изключат, когато са инсталирали новите. Работи само защото някъде има преплитане на линии.
— Но ако някой позвъни… бихме могли да му кажем…
Тя спря, осъзнавайки невероятността на подобно събитие.
И все пак… бихме могли да направим нещо с този телефон. Можеше и да не успеем да се измъкнем от имението, но поне щяхме да си отмъстим. Вкарах го в стаята, като опънах шнура колкото можах. После измъкнах всичките му вътрешности, като оставих само звънеца, омотах един пирон за връзката на обувката си, а след това завързах единия край на връзката за звънеца, а втория, на който беше пиронът, прикрепих към крушката на тавана по такъв начин, че пиронът да счупи крушката, когато телефонът зазвъни.