Велда ме наблюдаваше с любопитство, но аз не разполагах с време за обяснения. Когато всичко беше направено, отидох до прозореца, отворих го и помогнах на Велда да излезе навън. Двамата с нея успяхме да измъкнем и Грета. После се върнах и отворих до краен предел крана на газовата печка. Отново излязох навън, затворих плътно прозореца зад себе си, взех в ръка един от железните пръти, а другия дадох на Велда.
— Да вървим — казах аз.
Този път феята на щастието ни се усмихна. Нощта беше наш приятел, а сенките — нашата любов. Охраната беше на двора, но те бяха твърде разтревожени и бяха забравили, че трябва да се движат в сянката, затова успяхме да ги заобиколим. Студеният вятърът духаше в гърба ни и кучетата не ни надушиха. Намерихме бързо стената и благополучно успяхме да се прехвърлим през нея.
Колата ми беше наблизо — там, където я бях оставил. Качихме се в нея, натиснах педала на газта и се понесохме напред по черния път, оставяйки зад себе си и къщата, и върволицата от коли пред входа й.
Минахме през целия Бредбъри и стигнахме до бензиностанцията, която още работеше. Там се поизмихме и си починахме. Погледнах часовника си. Скоро слънцето щеше да изгрее. Използвах кредитната карта на Джордж, която той пазеше в жабката на колата, и получих малко дребни от дежурния. Сигурно ни беше взел за съботни пияници.
Първо се обадих на Хай. Поисках номера на къщата, където се намираше Белар Рис. Хай позвъня след пет минути и настоя за повече информация, но аз не му я дадох. Обещах само, че ще му разкажа по-късно. Жалко, че нямаше да може да публикува тази история.
Велда и Грета излязоха от дамската тоалетна и се качиха в колата. Точно пусках монетата в автомата, когато се приближи патрулна кола. От нея слезе униформен полицай и започна да търси дребни из джобовете си. Като видя, че телефонната будка е заета, той спря и търпеливо зачака, докато аз набирах номера.
Междувременно в старата пералня би трябвало да се насъбере дяволски много газ. Чудовищният разрушителен заряд беше готов да превърне всичко в ад.
В ушите ми се разнесе телефонният сигнал.
На шест мили от мястото, където се намирахме сега, като някакво странно нощно цвете високо в небето се разтвори оранжево сияние, задържа се за малко и угасна със скоростта, с която беше разцъфтяло.
Още няколко секунди нощта беше тиха. А после върху нас се изсипа чудовищен грохот. Ударната вълна разтърси прозорците на околните сгради.
Полицаят отвори уста и на лицето му се изписа огромно учудване.
— Какво, по дяволите, беше това!?
— Грешен номер — казах аз и тръгнах към колата.