Освежен от бриза, от нежните водни пръски по лицето, усмихнат, Бил се наведе към девойката:
— Видя ли? Всичко се нарежда добре. Всяко нещо, с което съм се залавял, е завършвало добре.
Тя стисна ръката му.
И нейното сърце преливаше от щастие, и на нея й се струваше, че такъв самоуверен, волеви човек е в състояние да постигне всичко — не само да спечели едно не особено опитно в любовта момиче, но и благосклонността на един добър, любещ, макар че строг баща.
Щом стъпеха на борда, и щеше да прегърне добрия си баща, да го целуне по бузата. Нищо че е капитан, който държи да не се разнежва пред екипажа.
Над главите им профучаха като снаряди орляк летящи риби, които, едва докоснали повърхността след двадесетина метра, отново се вдигнаха във въздуха.
— И те се радват — рече Ева, тозчас осъзнала колко наивно звучаха думите й. — Колко им се играе!
Боцманът нагласи по-добре фуражката си:
— Ами, играят! Бягат от корифените.
Тя го знаеше не по-лошо от него, ала сега, тъкмо сега не й се щеше да бъде така; искаше всичко наоколо, целият свят да бъде щастлив.
Ведно с тях!
Оставаха още стотина метра до траулера, когато Бил видя акулата чук.
— Същинско адско привидение — рече той — в тая неземна красота!
Погледнал бегло през рамо, боцманът подметна:
— Та тая е нашата бе! Дето й зашихме устата.
Вярно, тя беше. При едно нейно обръщане Ева и Бил зърнаха теления шев в края на устата й.
— На френски — рече боцманът — акулата се нарича „рекен“. Не ви ли звучи като „реквием“, заупокойна молитва?
Хищницата плуваше редом с тях, все едно ако протегнеш ръка, и ще я докоснеш, външно без никакво усилие, едва поклащайки несиметричната си опашка, и ги разглеждаше с обърнатото към тях в края на чукообразната си глава златисто око. Разглеждаше ги, а сякаш не ги виждаше, продължаваше да се носи в бистрата синева в някакво царствено безразличие.
Откъде ли му хрумна това на Бил?
А когато нещо му хрумнеше, той го вършеше, без много-много да му мисли. Така стана и сега. Къде друг по-сгоден случай да покаже какво може, да се прояви пред нея?
Кой мъж не иска да се прояви пред любимата си? И как можеше да се сдържи и Бил — тъкмо сега, когато щастието отново му се бе усмихнало? Когато тя беше до него и щеше да остане с него до края на живота?
Щеше да й докаже още веднъж на какво е способен.
Не устоя на порива — по-право това беше неговата същност, такъв го бе създала природата да действува по-особено, да се различава от другите.
Без да каже ни дума, доволен-предоволен, той свали куртката си, после, преди спътниците му да се досетят какво си е наумил, както си беше с панталони и обувки, прекрачи борда и скочи във водата.
Скочи тъкмо върху гърба на акулата, възседна я, обкрачи я здраво. Едновременно с това се пресегна, та се хвана за издатините на главата й. Наду гърди и се провикна подобно на Тарзан, както го бе слушал във филмите.
Ева, онемяла пред тая гледка, сякаш бе престанала и да мисли от ужас.
Само боцманът, прежълтял, в миг изгубил цялата си руменина, изкрещя:
— Устата й… Не е зашита!… Разкъсала е теловете…
Бе успял да забележи това при потрепването й, когато Бил я яхваше.
Странният ездач го чу. Чу го и проумя на часа какво означаваше това. Ала твърде късно. Стресната от ненадейното нападение, огромната риба се стрелна навътре в морето, отнесе го надалеч от лодката.
Нямаше друг избор. Бил се катурна настрани и се пльосна във водата.
Сетне загреба назад, въпреки всичко успял да запази самообладание, успял да си припомни онова, което е нужно при такова критично положение. При всеки два-три размаха на ръцете се обръщаше да провери какво става. Защото знаеше добре, че и акулата, както кучето, не може да устои на инстинкта за преследване.
Боцманът завъртя румпела и обърна лодката да го посрещне.
Ева почти изпищя:
— Насам! Бързо!
Освободена от товара, гладна, освирепяла, акулата се врътна назад. И по обичая си не нападна отведнъж, а започна да кръжи около него, като гръбната й перка, щръкнала над водата, описваше бавно стесняваща се спирала, сякаш го омагьосваше като африкански вещер, сякаш го омотаваше в невидима, непреодолима паяжина, както паякът обезврежда уловената муха.
И изведнъж…
Тя се откъсна от спиралата, за да се спусне право срещу него.
Ето, вирна глава над водата!
И той с ужас и погнуса зърна отвратителната й уста, подобна на нащърбен полумесец почти на гърдите й, на чиято долна бърна висеше една все още държаща се здраво телена халка. Досущ като обеца.