— А майка ти?
— Омъжи се повторно. Пък аз напуснах дома им. Все едно сирак. Влязох в морското училище…
Приближил колебливо, кръчмарят седна до тях.
— Снощи — започна той. — Полицията ми състави акт.
— Акт ли? — нещо като че ли не разбра Бил. — Защо?
— Че съм държал отворен до късно локала.
Това беше деликатен намек. Бил се озърна. Видя празното заведение — останали бяха само те двамата.
Затова се надигнаха. Платиха. И с несигурни стъпки излязоха на улицата.
— Ти накъде? — заинтересува се Тим.
— На катера. Заложил съм парагади на Дългата банка. Додето съмне, ще стигна дотам и ще прибера улова… А ти?
— Ще спя, защото утре имам „спектакъл“, както казват истинските артисти.
На раздяла, стиснал ръката му, добави:
— Пък ела да ме видиш!
— Къде? — сети се Бил.
— В Стридения залив. Преградил съм с камъни едно фиордче. Там върша бизнеса си. — И натърти: — Ела, ела! Може и сделка да сключим, нали сме бизнесмени? Ти да ми доставяш живи акули.
Бил Адамсон се упъти, накуцвайки към пристанището, качи се по скърцащия трап на катера, който бе закупил със спестяванията си и обзавел за особения си риболов.
Събуди помощника си, негъра Наполеон, и му нареди да запали мотора, а той хвана щурвала.
Скоро излязоха в открито море и поеха към банката — плитчината, където снощи бяха закотвили въдиците си.
Небето, закрито с облаци, тежеше като одимен със сажди таван. Без никаква звезда, без никаква светлинка. Затова пък морето светеше. По-право не цялото, то беше също черно като небето, все едно течен асфалт, а само водата около кораба, който като че ли плаваше върху сини пламъци. Досущ ракета пред старт. Ту до носа, ту зад кърмата избухваха огнени топки — разтревожени медузи и пиросоми.
Когато наближиха целта си, изтокът почваше да просветлява, а облачната завеса се бе изтеглила назад.
Морето засияваше в неизброимите си краски, все още недобило обичайната си синева, а по-различно — искрящо, с опалови оттенъци.
Тогава видя как редом с борда плува морска лисица — три метра тяло, три метра опашка.
Бил се натъкми да й пусне куката, та хем да не стои без работа, хем да увеличи добива за днес.
Но тя, сякаш прочела мислите му, свърна от курса му.
Къде ли се дяна?
Аха, ето къде била!
Върху вълните се полюляваха няколко чайки. Пощеха ли се, дремеха ли, почиваха ли?
Когато я забелязаха, беше късно. Дългата й опашна перка изфуча във въздуха и се стовари отгоре им. Или направо ги уби със силата си, или ги осакати, защото те не можаха да излетят, а една след друга паднаха в устата й.
Бил Адамсон си припомни думите на кръчмарския си познайник. Вярно бе, нямаше надежда да спечели много от тоя занаят.
Ех, продаваше всичко от улова си. Дето се вика, нищо не изхвърляше. Кожата им става за обувки, за чанти, за портфейли. По-здрава е от говеждата. Ако й се махнат зъбестите люспи, се получава шагрен. Други я употребяват за гласпапир при полиране на дърво и мрамор.
От перките готвят чудесна супа. В Китай тя се равнява по целебност с женшена.
От хрущяла й японците получават „любовен еликсир“.
С чернодробната й мас, от която доскоро, преди синтетичното им производство, извличаха витамини, сега смазват обувки да станат непромокаеми, а по-долнокачествената — за машинно масло.
От предразсъдъци хората отбягват месото й. Затуй спекулантите се изхитриха и им го пробутват под други етикети: в Америка „сива риба“, в Европа „морска змиорка“.
А неговият Наполеон беше ненадминат майстор на сувенири. Препарираше малки акулки за приемните салони на снобите; от прешлените им, нанизани на железен прът, майстореше контешки бастони, а от зъбите им — огърлици, гривни, медальони. Докарваше си хубав допълнителен доход.
Но бъдещето като че ли обещаваше много по-смислено приложение — в медицината, след като се разкрие секретът на изключителния им имунитет. То и сега вече препаратът „сквален“ се прилага срещу злокачествени образувания и сърдечни пороци.
Слънцето се подаде над замъгления в розова омара кръгозор. Лъчите му се хлъзнаха по надиплената повърхност, заискриха като пътека от разжарени въглени. Водата край кораба изсветля, грейна като кристал. Ала съвсем не беше прозрачна, напротив — замътена от планктона: бели топчета, гънещи се нишки, многоцветни кристалчета, сред които подскачаха по-едрите веслоноги рачета, извиваха се опаловите ленти на салпите, пулсираха малки и големи медузи, подобни на разкошни полилеи.
Нарязваните от форщевена вълни разчесваха зелената четина под ватерлинията. В бързината си да излезе по-скоро на лов Бил не бе успял да остърже от водорасли дъното на купения на старо катер.