И задебна жертвата си — тая, която трябваше да изпълнява отредената й роля на жертва. Както леопард от високия клон дебне преминаващата отдолу газела. Задъхан, с опънати мускули, които потрепваха под плътния водолазен костюм.
Присъствуващите неволно затаиха дъх. Всеки говор, всеки шепот пресекна. Не смееха дори да се изкашлят. Силното акулско тяло, сякаш гъвкава стомана, излъчваше неукротимата си жизненост. Пулсиращите хрилни цепнатини издаваха, че и тя е превъзбудена. От време на време в зиналата й уста се белваха наредените остри зъби, от чийто вид по кожата на зрителите полазваха тръпки.
А в това време вълните прииждаха откъм хоризонта бавно, уверено, спокойно, изгърбваха се в плитчината, върховете им изтъняваха като кристални остриета, които внезапно се натрошаваха, и превърнати в кипнали гребени, продължаваха пътя си към брега, оставяйки подире си върху блестящата повърхност най-причудливи дантели от пяна.
Морският гладиатор влезе във водата. Съвсем безшумно. Всеки плисък щеше или да я уплаши, или да я раздразни повече, отколкото е потребно. Размаха плавници и я догони.
Личеше си, че забавя развоя на действието с цел да изпъне до краен предел нервите на тия, които бяха дошли чак дотук тъкмо за това. И които плащаха тъкмо за това.
Изравни се с нея, както ездачът в цирка застига бягащия по манежа кон, преди да се метне на седлото му.
Посегна и се хвана за гръбната й перка.
Това вече премина границата.
Акулата се извъртя рязко. Зъбите й щракнаха напразно на сантиметър от рамото му.
Той наистина изглеждаше на „ти“ с тия хищници. Предугадил намерението й, в следващия миг вече стоеше на гърба й. Така с това си обръщане тя му бе позволила да я надиграе.
Непроумяла какво става, слисана, уплашена, акулата се понесе с бясна скорост по „арената“, като се блъскаше в ограждащите я скали, подскачаше и се въртеше около оста си.
Вече не беше възможно да се различи нищо: кой е отгоре, кой е отдолу. И двамата противници се губеха в кипналия гейзер от водни пръски.
После неочаквано, учудващо акулата се усмири. Заплува равно и кротко, ще речеш — не усещаше ездача си, който сякаш бе сраснал с гърба й.
Така, по този невероятен начин, направиха още две триумфални обиколки, както е изобразен Дионисий върху делфина по древногръцките вази.
Тим я пусна с дясната ръка и посегна към окачения на пояса си нож.
В тоя миг акулата за сетен път доказа, че всяка от тях е индивидуалност, всяка различна, че никой никога не може да предвиди следващата им постъпка.
Съвсем изненадващо тя се метна към дървения савак и се блъсна в него. При резкия тласък Тим полетя напред и удари челото си в дебелата греда.
Изгубил съзнание, започна да потъва.
Акулата пък, сякаш не почувствувала нищо от тоя удар, се извърна и мълниеносно вкопчи зъби в рамото му.
Изглежда, че и тя беше малко зашеметена, защото, вместо да раздвижи челюсти, както обикновено, само се впи в него, без да го пуска, като зъл булдог.
Водата порозовя.
Народът зашумя. Мъжете се развикаха, жените запищяха. Някои почнаха да хвърлят камъни срещу настървената хищница. Един изпразни пистолета си в нея, а тя все едно че не бе усетила нищо.
Единствен Бил Адамсон не изгуби присъствие на духа. Както беше с дрехите, той скочи във водата и заплува към мястото, където се разиграваше жестоката драма.
Акулата въобще не му обърна внимание и сякаш вцепенена, продължи да държи жертвата си в своята булдожка захапка.
Бил не си въобразяваше, че с голи ръце би могъл да й причини каква да е вреда. Тя, дето се казва, не усети сблъсъка в савака, та неговият ли юмрук щеше да я спре?
И той се сви рязко, изнесе двата си крака напред, та я цапардоса с токовете с цялото си ожесточение.
Успя! Стръвницата отпусна жертвата си. А това беше и целта на спасителя.
Подхвана ранения под мишниците, вдигна го и го подаде на двама от зрителите, които го поеха и изтеглиха на брега.
И тозчас се обърна. Усетът му подсказа какво ще последва.
Не се бе излъгал. Измамената акула сега се бе втурнала срещу него. Той не успя да я посрещне, както преди, с двата крака, а посегна да я срита с единия. Но съобрази мигновено или пък неговият инстинкт му го подсказа, та вместо със здравия я блъсна с изкуствения.
Добре, че бе направил тоя избор!
Тя се оказа по-бърза. Със светкавично движение вдигна нос и захапа протезата. Разклати стръвно глава, както правят всичките й сродници.
Но и Бил не остана бездеен. Сега устата й беше запълнена с протезата му. Затова без страх я ритна със здравия си крак. Токът му попадна в най-чувствителното място на носа й и тя поразхлаби челюсти.