Макар и неохотно, Хенри даде съгласие да се откаже от досегашната си работа, да пожертвува увлечението си единствено заради Ева. Това беше категоричното условие на баща й.
Хенри току-що се бе върнал от полет и докато изчакваше механиците да проверят машината му, посегна към един от струпаните на масата вестници.
Прелисти го небрежно, нямаше обичай да се рови из пресата, хвърли поглед върху това-онова заглавие, от ония, отпечатаните с най-тлъсти букви.
Безинтересни!
И случайно зърна нещо, написано с по-дребен шрифт:
„Нещастието с Морския гладиатор“.
Всичко, свързано с морето, го засягаше, при това и бе слушал за тоя чудак, който само с един нож лице срещу лице се сражавал с акули.
Зачете надолу.
Произшествието беше описано от провинциалния дописник доста точно и без присъщите за такъв род дописки сензационни подробности.
Само дето не бе споменал името на спасителя.
Въпреки това Хенри усети как се разтуптя сърцето му. Предчувствие ли, досетливост ли? Бе сигурен кой може да направи това. Само той, никой друг!
И без да се размисля много, поддал се на първия порив, посегна към телефонната слушалка, набра номера на Ева.
От другия край се обади не тя, а баща й:
— Няма я! Излезе.
И бързо запита:
— За какво я търсите, Хенри? Много сте развълнуван.
Запитаният отвърна:
— Да, развълнуван съм. Ето, чуйте какво пише в един вестник!
И му прочете цялата статия.
Особено наблегна върху следния израз:
„В настаналата суматоха само един не загубва присъствие на духа — един ловец на акули с протеза на крака, известен като безнадежден пияница, скача във водата.“
Слушалката му заглъхна, сякаш връзката се бе прекъснала. Но не, не беше. Чуваше се задъханото дишане на оня от другия край на жицата.
Хенри натърти:
— Това е той, само той! С протеза. И с неговата дързост. Ето къде се е крил досега.
Капитан Хук най-сетне си бе възвърнал способността да говори:
— А вие? Какво мислите да правите вие?
— Да съобщя на Ева и да го намерим.
Гласът оттатък пак замълча, преди да постави рязко въпроса си:
— Всъщност вие обичате ли я?
Беше неговият ред да се учуди:
— Нима още се съмнявате?
— А не знаете ли, че така, като го намерите, ще я загубите?
В тона на младия човек прозвуча тъжна нотка:
— Знам, разбира се. Но знам и друго — тя още обича него.
— Ако не научи, ще го забрави съвсем.
Изглежда, Хенри го бе премислял отдавна, затова го изрече наведнъж:
— Любов — това означава да желаеш щастието на любимия. Дори ако трябва да пожертвуваш личното си щастие.
Много трудно вървеше тоя телефонен диалог.
Капитан Хук, преглъщайки, промълви:
— Уважавам благородството ви, та нали тъкмо затова искам да станете неин съпруг. Но… Всяко нещо с мяра. Прекаленото благородство граничи с…
— Искате да кажете — с глупостта?
— Не, но с наивността. А наивността има смисъл на неумение за преценка на действителността. Ето това искам сега от вас, реална преценка… Добре, ще й кажете… Добре, ще го намерите… И какво? Смятате ли, че ще я направите щастлива? С един куц човек… И най-важното, спомнете си репортажа: „Известен като безнадежден пияница“… Нима ще допуснете Ева да се омъжи за пияница?
Разколебан, Хенри отвърна:
— С нея той ще престане да пие. Отскоро пие.
— Вярвате ли?
— Сигурен съм!
А съвсем не беше сигурен. И за по-голяма убедителност добави:
— Аз го познавам от дете. Той е човек с воля. И доблест.
— Не оспорвам качествата му. Познавам го и аз. И го уважавам най-много именно заради бягството му от Ева. Той е джентълмен. Ако бях на негово място, аз също така…
— Тогава? — прекъсна го Хенри. — Защо се противите?
— Заради нейното добро. Пък и заради вас. Защото ви обикнах като син.
Хенри направи нов опит:
— Ако скрия това от нея, което е все едно да я излъжа, и вие ще престанете да ме уважавате. Не само тя, ако научи…
Ново мълчание в слушалката.
След това още по-глух глас:
— Млади момко, уважавам приятелските ви чувства, уважавам почтеността ви. Но на първо място поставям бъдещето на дъщеря си. Бил сам е виновен за нещастието си, неговата безразсъдна самонадеяност. Той е почтен човек, но човек, който е склонен към афекти… И най-важното сега — пропил се е…
— Ще се откаже, сигурен съм!
— Отде да знам при неговия непостоянен характер какво може да му хрумне утре. И не желая да рискувам. Той сам взе решението си, защо искате вие да го променяте? Да разстройвате и него, и Ева…