— Виж ти.
Усмихнах се и продължих нататък, но докато завивах на ъгъла, я зърнах да говори по мобифона си. Мама му стара! Закрачих по първата пряка и когато се скрих зад високите огради, скочих.
Пак на Пустото място. Или се усъвършенствах, или вече бях пренесъл целия прах и нямаше какво да вдигна във въздуха. Кървавите петна избледняваха, ала мравките бяха започнали да разравят тъмната пръст. Това пак ми напомни за кръвта по килима. С крак покрих мястото с чакъл и пясък, заедно с мравките и всичко останало.
Трябваше ми малко време да се успокоя, за да скоча обратно в ранчото на Сам, при каптажа. Наплисках лицето си с вода и седнах на сянка. След известно време влязох в къщата и извадих обяда, който ми беше оставила Консуело — тамалес11 със свинско. От уханието му ме обзе желание за мексикански чипс със салса. Хрускав, солен чипс и средно люта салца — не можех да ям от по-лютата.
Защо пък не?
Скочих обратно при даскалото. На една пряка на изток от него имаше супермаркет „Сейфуей“, откъдето си купих мексикански чипс, салса и няколко големи шишета гаторада, после скочих обратно при каптажа. Понечих да оставя бутилките в хладилника — имаше предостатъчно място — ала се сетих, че Сам и Консуело ще ги видят, затова ги скрих под леглото си. Чипсът и салсата бяха вкусни, адски вкусни, и аз изпразних опаковката, докато се почувствах пълен до пръсване.
Пликчето зарових на дъното на кофата за смет, ама бурканчето салса беше до половината и го смотах най-отзад в хладилника, зад туршията и майонезата.
Искаше ми се още веднъж да ида в апартамента, да се опитам да се добера дотам, без да привлека нечие внимание, но бях уморен и ми се спеше от ходенето и преяждането. Сигурно още бях слаб от загубата на кръв. Обмислих дали да не скоча направо в моята стая, обаче си спомних стъпките по стълбището. Може би бяха оставили подслушватели? Или още държаха жилището под наблюдение?
Седнах на леглото. Възглавницата ме притегляше и аз се свлякох отгоре й. Заспах още щом главата ми я докосна.
Сам донесе „Сан Диего Нюз Дейли“ и ми го подаде в дневната.
— Продаваха го на бензиностанцията — осведоми ме той.
Бяха използвали същата снимка.
ВЕРОЯТНО Е УБИТО МОМЧЕ СЛЕД УБИЙСТВОТО НА РОДИТЕЛИТЕ МУ
Репортажът се различаваше малко, но съдържаше почти същите факти, включително това за наркотиците и заключението, че татко и мама са престъпници. Стисках зъби, докато го четях.
— Това са глупости, нали разбираш, за дрогата. Не и вкъщи — никога! Чичото на мама… той бил алкохолик и починал от това. Не бяхме много заможни — мама не работеше, защото ми преподаваше у дома, а татко не можеше да си намери добра работа, защото в неговата област взимат първо американци. Спестявахме всяка стотинка от татковата заплата, за да си плащаме наема. Мислиш ли, че ако са продавали дрога, щяхме да живеем така?
Той килна глава настрани.
— Знам само това, дето го прочетох във вестника и дето ми го разправи ти. Пък то не е много. А и в това, дето ми го каза, има известни… хм, я ми кажи пак как ти е името?
Ушите ми пламнаха и се извърнах.
— Извинявай. Във вестника пише вярно. Просто ония търсеха мене, когато позвъниха у нас. Питаха и мен. Аз… — Вторачих се в стената и стиснах очи. — Те търсеха мама и тате. Търсеха мен…
Никога не скачай на място, където може да те види някой. Никога не скачай близо до вкъщи. Бях нарушил и двете правила и сега мама и татко бяха мъртви.
— Я стига бе! Да те убият ли искаха? — повдигна вежди Сам. — Да не си видял нещо, което не е трябвало да виждаш? Или става дума за пари? Очаква ли се да наследиш нещо? — Той придърпа един дървен стол от стената и го възседна на обратно, опирайки ръце върху облегалката. После посочи вестника. — Не е бил обичайният извратен психар, от ония, дето дебнат малки деца, нали? Във вестника пише, че съседите видели голям брой хора да напускат сградата, така че явно са били повече, нали?
Кимнах. Гласът ми беше пресекнал.
— И са питали за тебе, а? Не за баща ти или за майка ти?
— Нали тъкмо това ти казах? Само че не става въпрос за наследство. И не ме преследваха, задето съм видял нещо, което не е трябвало да видя.
— Защо тогава? Тук да не ти е Судан! Не убиват деца ей така, без нищо. Даже психарите си имат причина.
— Причината е, че направих нещо. — Просто ми се изплъзна от езика, без да се замислям. Сърцето ми се разтуптя, ала си поех дълбоко дъх и прибавих: — Че мога да правя нещо.
Консуело, която готвеше вечерята в кухнята, надникна в хола и протегна найлонова торбичка с малко шарен фасул на дъното.