— Може пък да имат нещо предвид с това телевизионно шоу.
— Много, много не разбирам от тези работи, но като гледам предаванията, струва ми се, че поне няма да навредят на децата. А може би по този начин изследват как родителите изпълняват задълженията си?
— А, едва ли… — каза мъжът. После, като че ли изведнъж нещо се сети и добави: — А нашият дали не е отишъл в лабораторията на университета?
— Наистина. Той ходи понякога там… Сега ще се обадя по телефона. Моля те, намали малко звука на телевизора!
Тя отиде до телефона и започна да набира номера. Оказа се, че синът им все пак е там.
— Веднага се прибирай вкъщи. Трябва да гледаш програмата по телевизията. След малко започва телевизионното шоу. Баща ти също се безпокои за тебе.
— Не ми се сърдете, че отидох, без да ви се обадя. Много ми се искаше да направя един експеримент, за който преди известно време бях прочел в една книга.
— В никакъв случай! Не е хубаво да учиш чак толкова! Връщай се веднага, че да успееш за началото на предаването.
— Толкова труд съм хвърлил за този експеримент. Не може ли да гледам телевизионното шоу тук, в университета?
— Не, да не говорим повече. Ще се безпокоим дали наистина си го гледал. Моля те, върни се вкъщи и ще го гледаме всички заедно.
— Добре, веднага се връщам. Ще си бъда вкъщи след четири минути — послушно отвърна синът им и затвори телефона.
— Все в тая университетска лаборатория кисне. Ако тръгне веднага, ще свари програмата — затвори тя телефона с облекчение. Мъжът й отново увеличи звука на телевизора и седна спокойно в креслото.
„Уважаеми телевизионни зрители! Остават още пет минути до началото на нашето телевизионно шоу. На всяка цена направете тъй, че да го гледат и вашите деца. Направете го в името на едно блестящо бъдеще за цялото човечество!“ — повтори няколко пъти говорителят и гласът му отекваше като в празно пространство.
— Защо говори всичко това? Навярно ще ни занимават с проблеми, по които вече нищо не може да се направи.
— Сигурно всички родители си мислят същото. Може би степента на радиоактивност е преминала някакви граници или пък са настъпили промени в космическите линии, а може това да се дължи на някакъв неизвестен досега вирус или пък на някакви изменения в състава на атмосферата. Причините сигурно се крият тук някъде. Поне учените така отговарят на нашите въпроси. А може би причината е в нас самите, защото ние задаваме въпроси, които изискват подобни отговори? Може би всичко това е една въздишка, в която влагаме всекидневното си безпокойство и припряност, примесени с някакво огорчение?
Мъжът изпи наведнъж неизстиналото кафе. Жена му се отпусна в съседното кресло.
— И аз се опитвам да гледам нещата по този начин. Едно време, когато бяхме млади, целият свят беше настръхнал от страх да не избухне последната за човечеството война. Имаше хора, които губеха вяра в бъдещето. Не е ли това причина за възмездието на боговете — хората със собствените си ръце да се лишат от бъдеще.
Мъжът поднесе огън към угасналата си лула и като всмукна дълбоко от нея, отговори:
— Не е изключено и да е така. Но в същото време не смятам, че ако в съзнанието на хората се натрупват идеи, които отхвърлят бъдещето на човечеството, тези идеи трябва да приемат именно такава форма.
— Ако хората бяха забелязали тези неща по-отрано и се бяха заловили да ги оправят, сега всичко щеше да бъде по-добре.
— Да, но не стана, защото родителите се оказаха глупаци. Впрочем не може да се каже, че това се отнася само за другите. И при нас се получи така — горчиво се усмихна бащата.
— Така е. Детето е послушно, сериозно и се учи добре. И със спорт се занимава най-редовно. Също и приятелите, които води вкъщи, са все добри деца. Ужасна съм, но навсякъде се хваля. Естествено, и другите майки се хвалят с децата си, но мислех, че това е само от суета. Излиза, че и аз съм глупава.
— И аз бях същият. Но така беше във всяко семейство! Всички деца водят у дома се на гости добри приятелчета, защото всички станаха такива.
— Можеш да ми обясняваш колкото си искаш, но докато разбера какво се крие зад всичко това, ми трябваше доста време. Додето преценя, стана твърде късно. Разбрах, че не само нашето дете, но и всички останали са такива.
— Защото си внушавахме, че може би е добре за човечеството, и когато накрая повярвахме, се сблъскахме с факта, че този процес е съпроводен от подобно явление. Осъзнавайки всичко това, ние изпаднахме в бездната на отчаянието. Всички родители се оказахме в това положение — продължи мъжът, след което стана и включи климатичната инсталация, за да проветри стаята от гъстия тютюнев дим.