След няколко минути димът изчезна.
„Само след две минути започва нашата програма. Време е вашите деца да заемат местата си пред телевизионните екрани. Уважаеми родители, погрижете се вашите деца да не пропуснат предаването.“
И отново включиха музика.
Мъжът изключи климатичната инсталация.
— Вече би трябвало да си е вкъщи! — промърмори той.
В този момент, като че ли в отговор на думите му, пред входната врата изсвири клаксон, спря електрическият мотоциклет.
— Най-после се прибра!
Вратата се отвори и синът влезе в стаята.
— Не се ли прибираш малко късно?
— Извинете ме! Толкова много бързах! — каза той и наведе смирено глава. Бащата леко барабанеше с пръсти по дивана, който се намираше срещу телевизора.
— Добре. Сядай тук сега.
— Сядам.
Момчето седна примерно на дивана, с отпуснати на коленете ръце.
— Защо не седнеш по-удобно?
— Така ми е добре. Така съм свикнал да седя.
Музиката, която предаваха по телевизията, спря.
„Уважаеми телевизионни зрители! Извинете ни, че ви накарахме да чакате толкова време. Започва предаването на телевизионното шоу, което осъществяваме по предложение на правителството. Обръщаме се към вас с молба да следите предаването заедно с децата си.“
Музиката изведнъж се смени. Долетя нова възбуждаща мелодия. Едновременно с тази музика от двете страни на екраните с цветно изображение се появиха един мъж и една жена. Танцувайки, те сваляха една по една дрехите си и когато останаха съвсем без нищо, приближиха се един до друг и се прегърнаха.
— Вълнуваш ли се, когато гледаш това?
Синът се обърна за момент към баща си, чийто глас издаваше безпокойство, и като продължи да гледа предаването, отговори спокойно:
— Да, татко, много ме заинтригува.
В спокойните както винаги очи на момчето нямаше и сянка от блясъка на някаква разпалваща се страст. По това родителите разбраха, че синът им ги лъже, но такава лъжа едва ли можеше да бъде причина за безпокойство.
— Така ли? Добре. Ще гледаме предаването докрая — каза бащата, правейки се, че не разбира нищо, и скришом изтри с ръка сълзата, която се беше появила в окото му.
Тактът на мелодията ставаше все по-бърз и по-бърз. Действието, което се развиваше на екрана, беше навлязло в нови фази.
Телевизионното шоу, подготвено по поръчка на правителството, имаше за цел по някакъв начин да възбуди у децата интерес към секса, тъй като тази страст беше започнала да изчезва у съвременните хора. Въпросът действително беше много важен за бъдещето на човечеството. Тази молитва обаче оставаше глас в пустиня…