Не беше честно да я помоли да се жертва за него, а и тя не даваше признаци, че би приела подобно предложение.
Люси се настани удобно в малката дневна в задната част на къщата и извади лист хартия от чекмеджето.
— Трябва да направя списък на хората, които ще поканим. При това ще ти обяснявам кои са, за да се запознаеш с най-важните семейства.
Тамсин седна до нея.
— Колко хора смяташ да поканиш?
Люси захапа крайчеца на перото.
— Май ще се наложи да поканим всички — промърмори тя. — Или пък да организираме интимно събиране.
— А ти не искаш това.
— Точно така — отговори с тих смях Люси. — Какъв смисъл има да полагам толкова усилия за двайсетина гости? Джулиън няма да има нищо против, стига да не го притеснявам с приготовленията. — Тя започна да съставя списъка си, като непрекъснато бъбреше. Описваше поканените, разказваше най-новите клюки около тях и имената в списъка й непрекъснато се увеличаваха.
— Май свърших. — След като беше писала усърдно в продължение на четвърт час, тя се облегна назад и разтърка китката си. — Уверена съм, че включих всички по-важни семейства в околността, оттук до Труро. Ясно ми е, че някои от тях няма да дойдат, но ще се обидят смъртно, ако не получат покана.
Тамсин хвърли поглед към списъка и видя почти сто имена. Очакваше Люси да спомене семейство Пенхалан, но не откри името им.
— Габриел ми разказа, че най-близо до вас живее семейство Пенхалан — заговори направо тя. — Чул да говорят за него в кръчмите на Фоуей.
— Виконт Пенхалан — потвърди Люси. — Той е много важна личност, но не иска да има нищо общо с тукашното общество. Доколкото знам, заема важен пост в правителството. Виждала съм го само два пъти, и то в Лондон. — Тя смръщи чело, огледа списъка си и промърмори: — Не го харесвам. Страх ме е от него.
— Но брат ти го познава, нали?
— О, да, разбира се. Само че преди години стана скандал с племенниците му и вече никой не ги кани… Не знам какво точно се е случило, а и ти не бива да питаш Джулиън, защото ще ме обвини, че съм клюкарка. Нямаш представа колко надменен и зъл може да бъде брат ми, когато го разсърдя.
— Мисля, че след като си включила в списъка всички семейства в околността, редно е да поканиш и виконт Пенхалан. — Тамсин говореше с подчертано безразличие, докато си белеше ябълка. Преди това я беше избърсала в полата си.
— Той и без това няма да дойде — отговори уверено Люси.
— Но ти каза и за други хора, че няма да дойдат, и въпреки това ще им напишеш покани.
— О, това е друго! Лорд Пенхалан е важна личност и изобщо няма да се засегне, че не е поканен на нашия малък прием.
— Сто души за мен не е малък прием — отговори през смях Тамсин и захапа ябълката. — Това е половината област. Покани го, защото може да се обиди. По-добре е да си сигурна.
Люси се замисли дълбоко, без да откъсва очи от списъка си.
— Може би си права. Може би той наистина ще се засегне, ако не го поканя.
— Нека аз да напиша поканата — предложи безгрижно Тамсин и придърпа един лист хартия. — Искаш ли аз да напиша втората половина покани, а ти първата?
Дали Седрик ще дойде? Ако е наистина любопитен да ме види, непременно ще дойде. Тамсин беше убедена, че чичо й няма нищо общо с постъпката на близнаците. Това беше твърде тромав опит за човек, който винаги действа подмолно и с хитрост. Но не беше и случайност. Близнаците бяха взели повод от думите на чичо си и бяха решили да вземат нещата в грубите си ръце.
Седрик Пенхалан беше любопитен да види гостенката на Сейнт Симон, това беше повече от ясно. Непременно щеше да дойде в Трегартън.
Седрик получи поканата на следващата сутрин, докато закусваше. Прочете я два пъти и на устните му заигра лека усмивка. Почеркът беше смел — не непременно женски. Със сигурност не беше на лейди Фортескю. Беше почти сигурен, че я е написало момичето, което беше срещнал на стълбата в странноприемницата, момичето с теменужените очи, което яздеше млечнобелия арабски кон. Той разгледа внимателно почерка, търсейки връзка със Селия. Макар че не намери нищо, поканата беше предизвикателство. Поканата беше първата стъпка.
Но къде, по дяволите, беше мястото на Сейнт Симон в тази странна история?
21
— Ще нося рубините на приема — обяви Тамсин, която седеше с подгънати под себе си крака на леглото на Джулиън. Както обикновено, тя беше гола и наблюдаваше с интерес как той се съблича.