Тамсин преглътна мъчително. В гърлото й беше заседнала огромна буца.
— Как намираш роклята, Хосефа? — попита тихо тя. — Приличам ли на Сесил?
Блестящите черни очи на Хосефа огледаха стройната фигура от глава до пети.
— Сякаш си й отрязала главата, миличка — отговори тя и очите й овлажняха, но после се усмихна и се наведе, за да приглади диплите на полата и да подреди шлейфа.
На вратата се почука.
— Мога ли да вляза? — Люси провря глава през открехнатата врата. — О, Тамсин! — въздъхна тя, като влезе в стаята. — Изглеждаш прекрасно!
— Глупости. — Тамсин се изчерви. — Аз съм тънка като пръчка, кожата ми е прекалено кафява, а косата ми е ужасно къса.
— Не си права. — Люси поклати глава. — Не говори така. Изглеждаш прекрасно. Толкова различна… но прекрасна. — Тя се изправи пред огледалото и се огледа критично. — Допреди минута обичах тази рокля, но сега ми се струва досадна и безлична в сравнение с твоята.
— Глупости! — Тамсин избухна в смях. — Ти искаш само да чуеш комплименти. Засрами се, Люси.
Младата жена се засмя смутено й поправи къдриците си. Знаеше, че и двете изглеждаха красиви и елегантни, но докато гледаше Тамсин в огледалото, все повече се убеждаваше, че приятелката й щеше да замае главите на всички присъстващи мъже… и не само защото беше толкова необичайна.
— Е, ако си готова, време е да слезем долу. Джулиън и Гарет вече ни чакат.
— Иди при тях — помоли Тамсин. Внезапно разбра, че й е необходимо малко време, за да се овладее. — Ще дойда след няколко минути.
Люси се поколеба, после вдигна красиво оформените си рамене и излезе.
Тамсин пристъпи към прозореца и дръпна завесите, после втренчи поглед към тъмносиньото море. Лятото беше прекрасно. Луната се издигаше към зенита си, първите звезди искряха на небето.
Веднъж Сесил й бе описала любимата си рокля от сребърна дантела и кремава коприна. Тази вечер дъщеря й щеше да излезе пред Седрик Пенхалан в същите цветове. Разбира се, кройката беше съвсем друга. Докато Сесил беше носила огромна пола с обръчи и тесен корсаж, роклята на дъщерята загръщаше стройното тяло съвсем естествено. Ала виолетовите очи бяха също така тъмни и блестящи като на майката и искряха още по-ярко на фона на бледо-сребърната рокля. Косата й беше в същия цвят като на майката, същата беше и крехката, гъвкава фигура.
Дали Седрик Пенхалан щеше да види в нейно лице образа на сестра си?
Тя докосна медальона на гърдите си. Портретът на Сесил и барона, скрит под нежния сребърен филигран, й вдъхна сила и решителност. Крайно време беше да слезе долу. Крачката й беше твърда, във всяка фибра на тялото й пулсираше неукротима енергия.
Джулиън беше в залата. Застанал в края на стълбището, той я чакаше нетърпеливо. Първите гости щяха да пристигнат всеки момент и той трябваше да бъде сигурен, че Тамсин не е направила някоя грешка и не се е накичила с рубини или диаманти.
Той я откри в горния край на стълбата и махна с ръка.
— Побързай, Тамсин, трябва да посрещнем гостите.
Тя слезе бързо по стълбата, движенията й се отличаваха с обичайната жизненост. Държеше с една ръка полите си, шлейфът се развяваше зад нея.
— Много съжалявам, не исках да те карам да чакаш. — Тя прескочи последните стъпала и му се усмихна закачливо. — Е, как ме намираш, милорд полковник? Ще издържа ли на строгия ти оглед?
— Велики боже! — промърмори изумено мъжът.
— Нещо не е наред ли? — Усмивката й угасна.
— Да — отговори кратко той. — Дамите не тичат надолу по стълбата, сякаш ги гонят дяволите. Върни се горе и слез прилично.
— Е, добре. — Тамсин въздъхна примирено, вдигна полите си и изкачи няколко стъпала. След това се обърна, сложи едната си ръка на парапета и слезе бавно и грациозно по извитата стълба към салона.
Джулиън стоеше на долната площадка и я гледаше втренчено. Критичният му поглед не издаваше нищо от обърканите чувства, които бушуваха в гърдите му. Роклята не скриваше почти нищо от дълбоката чувственост, която се отразяваше в блестящите очи и прозрачно-блещукащата кожа. Бледите цветове и нежната материя подчертаваха още повече жизнеността й. Страшно му се искаше да я грабне в прегръдката си, да притисне устни към мястото, където шията преминаваше в раменете и да вдъхне дълбоко сладкия аромат на кожата й, да разроши буйната, блестяща коса, която красеше фино оформената, гордо изправена главица.