— Лорд Пенхалан, вашето посещение е голяма чест за нас. — Люси тичаше задъхано към него. В погледа й имаше безкрайно учудване. Тя потърси Джулиън, който непременно трябваше да поздрави важния гост, но не го откри никъде. Затова се поклони пред виконта и му подаде ръка.
— Ще позволите ли да ви донеса чаша вино? О, Гарет… — Тя се усмихна облекчено при вида на мъжа си, който беше застанал на няколко крачки зад нея. — Гарет, това е лорд Пенхалан.
Гарет също потърси с очи Джулиън. Нямаше никакво намерение да разговаря с мъж, който се движеше в най-влиятелните кръгове и беше една от скритите пружини на властта. Освен това не можеше да понесе подигравателния поглед под гъстите посивели вежди. Все пак реши да потърси подходяща тема и попита негово благородие интересува ли се от коне за езда.
Тамсин бе усетила, че чичо й влезе в залата. Когато музиката замлъкна, тя благодари на партньора си, извини се и отклони поканата му да хапнат заедно.
После му обърна гръб и се запъти право към чичо си. Седрик не я изпускаше от поглед.
— О! — промърмори зарадвано Люси. — Тамсин, позволи ми да ти представя лорд Пенхалан. Виконт, това е повереницата на брат ми, сеньорита Барон. Тя дойде при нас от Испания, херцог Уелингтън…
— Да, чух историята — прекъсна я спокойно Седрик. — Всички съседи я знаят.
— Разбира се, колко глупаво от моя страна — смути се Люси и се изчерви цялата.
Седрик се поклони кратко пред Тамсин.
— Как сте, мис Барон? — попита той.
— О, благодаря, сеньор. — Тя се усмихна замайващо и направи съвършен реверанс. — За мен е чест да се запозная с вас. — Ръката й притисна медальона на гърдите и тя продължи: — Моля да ме извините, обещала съм следващия танц и не искам да притеснявам партньора си.
Без да го удостои с поглед, тя се отдалечи със ситни крачки. Косъмчетата на тила й настръхнаха, когато усети пронизващия му поглед в гърба си.
Лорд Пенхалан продължи да я наблюдава още известно време, после рязко прекъсна подробния разказ на Гарет за последното надбягване в Нюмаркет.
— Лека нощ, лейди Фортескю. — Той се обърна с учудваща гъвкавост и тръгна към изхода.
— Виж ти! — изсъска сърдито Люси. — Какъв ужасен човек! Защо е толкова неучтив? Защо изобщо дойде, след като веднага изчезна?
— Нямам представа — промърмори Гарет. — Но Пенхаланови са известни с надменността си… сигурно си мислят, че никой не е достоен да общува с тях.
— Но ние сме от семейство Сейнт Симон — възрази Люси и се изправи гордо. — Ние не сме по-лоши от тях, в никакъв случай.
— Разбира се, и аз казвам същото — успокои я Гарет. — Само че лорд Пенхалан заема важен пост в правителството. Казват, че министър-председателят не прави нищо, без да се е допитал до него.
— Според мен е отвратителен. Добре, че си отиде. — С тези думи Люси обърна гръб на мъжа си, за да провери дали прислужниците са наредили масите в голямата трапезария.
В този момент Джулиън влезе в дома си през страничната врата и не можа да се срещне с излизащия лорд Пенхалан. Хвърли бърз поглед към салона и установи, че някои гости са си отишли, а Тамсин продължава да танцува. Прекоси салона и учтиво потупа по рамото партньора й.
— Простете ми, Джейми, но ще се възползвам от предимството да бъда настойник на дамата и ще ви я отнема.
Младият мъж се поклони и се отдалечи с разочаровано лице.
— Наслаждаваш ли се на приема?
— О, да — отговори Тамсин, но мислите й очевидно бяха другаде. Той сложи ръка на кръста й, за да продължат танца, и усети, че цялото й тяло е напрегнато. Очите й светеха трескаво, кожата й беше зачервена.
— Колко вино изпи? — попита сърдито той и я изведе настрана.
— Не повече от една чаша.
— Значи е от вълнението. — Той извади с усмивка кърпичката си и изтри запотеното й чело.
— Нали това е първият ми бал, откакто навърших седем години — отговори с усмивка тя, но не беше убедителна.
— Утре сутринта заминавам за Лондон — заяви рязко той. Едва след като беше произнесъл тези думи, осъзна какво трябва да направи.
— О! — Тя го погледна разочаровано. — Защо?
— За да се занимая с делата на Уелингтън.
— Нали смяташе да заминеш чак след две седмици? — Тя прехапа долната си устна и смръщи чело. — Защо така внезапно, Джулиън? — В очите му имаше нещо, която я уплаши. Заприлича й на човек, който се кани да се хвърли от стръмна крайбрежна скала.
Джулиън не отговори веднага. Отведе я в една усамотена ниша и когато най-сетне заговори, гласът му беше тих, сериозен и настойчив:
— Върни се с мен в Испания, Тамсин.
Само това не беше очаквала!