— Трябваше да дойда — обясни отвисоко тя. — Ти изчезна, без да ми кажеш дума, и аз…
— Останах с впечатлението, че сме си казали всичко, което беше необходимо — прекъсна я той. — Ти ми даде да разбера, че…
— Да, но само защото предложението ти дойде твърде неочаквано — извика протестиращо Тамсин, която продължаваше да виси във въздуха. — Откъде можех да зная, че ще изчезнеш посред нощ, без да хвърлиш поглед назад? — Тя се опита да го ритне, за да я пусне най-после, но това нямаше въздействие.
— О? — Джулиън вдигна високо едната златно-червена вежда. — Значи спорът ни в салона е бил само малък сблъсък, нещо като прелюдия към същинската караница? Ти ми казваш с цялото си проклето нахалство, че не искаш да имаш нищо общо с мен, а аз трябва да го разбирам като покана?
— Не беше така — отговори тихо Тамсин. — Ти беше този, който поиска да сложим край на връзката си, не аз.
— А аз си мислех, че съм ти предложил точно обратното — промърмори той, без да я изпуска от очи.
Така не можеше да продължава. Той все още я държеше високо във въздуха, сякаш беше плашило, натъпкано със слама. Проклета да е, ако му позволи да й се подиграва, след като беше повече от очевидно, че именно той предизвика сериозните проблеми помежду им. Той упорито отказваше да разбере как стоят нещата.
— И ти ми говориш за нахалство? Е, полковник, мога да ти кажа, че си много по-упорит и твърдоглав от мен и поне двойно по-нагъл! — изфуча разярено тя.
Изведнъж гласът й пресекна и се задави в сълзи и тя прокле неочакваната си слабост. Искаше да му каже, че го обича, но думите така и не излязоха от устните й. Искаше първо той да й каже, че я обича. Сигурно я обичаше, защото връзката им беше толкова силна, че не можеше да не почива на взаимни чувства.
— А ти — проговори бавно и отчетливо Джулиън — си една упорита, разглезена, дръзка изкусителка! — А той си беше въобразявал, че е сложил край на връзката им! Беше повярвал, че тя ще изчезне от живота му със същата решителност, с която нахлу в него. Едва сега разбра, че истината беше съвсем друга.
— Е, тогава съжалявам, че изобщо дойдох — заяви Тамсин, опитвайки се да скрие сълзите си. — Ако най-после ме пуснеш на пода, ще се прехвърля през прозореца и ще си отида.
— Не, проклето хлапе, никъде няма да ходиш! — Страстта го връхлетя като ураган и той изобщо не се опита да й устои. Усети с всичките си сетива стройното, гъвкаво тяло в ръцете си, вдъхна сладкия аромат на косата й и се загуби в огромните й, загадъчни очи. И в мълчанието, което последва думите й, усети чувствената енергия, която струеше от нея. Знаеше, че тя е усетила възбудата му и че самата тя е възбудена не по-малко от него. Очите й блестяха, на дългите тъмни ресници бяха надвиснали сълзи. Устните й бяха леко отворени и тя чакаше следващата крачка.
— По-късно никой няма да може да каже, че съм погледнал зъбите на подарения ми кон. — С бързо движение той я сложи под мишницата си, както беше направил в Бадахос, и излезе от библиотеката.
Полковникът изкачи с отмерени крачки витата стълба и Тамсин, която мълчеше като риба, беше благодарна, че не срещнаха никого. Джулиън отвори вратата към спалнята си, влезе и захвърли товара си на леглото. После застана пред нея и я огледа изпитателно, сложил ръце на хълбоците. На устата му играеше усмивка.
— Неустоима — проговори дрезгаво той. — Непрекъснато се опитвам да разбера как едно толкова мършаво, необразовано, безсъвестно същество като теб може да бъде толкова неустоимо. За съжаление случаят е точно такъв.
Тамсин присви очи и го изгледа подканващо, но от устата й не се отрони нито дума. Засега беше направила достатъчно. Може би щеше да дойде мигът, когато той щеше да престане да отрича онова, което беше между тях, когато щеше да престане да вярва, че напрежението помежду им е единствено и само сексуално… когато най-после щеше да погледне в сърцето си. Ала дотогава тя щеше да се задоволява с онова, което и даваше. Ето, днес й беше казал, че е неустоима, а това не беше лош старт.
Тамсин изхлузи ботушите си и ги захвърли в най-далечния ъгъл. После отвори копчетата на панталона си и го смъкна от краката си. Джулиън се наведе и й помогна. След като й събу чорапите, той се изправи и я погледна пронизващо.
— Всичко ли трябва да правя сама? — Тя го дари с подкупващо умолителна усмивка.
— Да. — Той се отдръпна малко назад и сложи ръце на хълбоците си. Лицето му изглеждаше напълно безучастно.
Тамсин свали долните си гащи, разкопча ризата и я захвърли на пода, излегна се гола на леглото и го погледна въпросително.
— А сега ти позволявам да ми помогнеш — отговори на неизречения въпрос Джулиън. Хладният му глас изобщо не съответстваше на огъня в очите му.