Това беше добро обезщетение и Сесил и Барона щяха да се радват. Щом си поговореше със Седрик, тя щеше да се върне в Испания с полковника и да работи за общото им бъдеще.
Изпълнена с енергия, тя скочи от леглото, напръска лицето си със студена вода, взе си малко от прахчето за зъби, използва гребена на Джулиън и се облече. После хукна надолу по стълбището. Преди да замине обратно за Корнуол, за да изпълни мисията си, щеше да позабавлява малко полковника, и то така, че да я запомни завинаги и да не тъгува до завръщането й.
Един възрастен мъж чакаше в салона. Той вдигна глава и примигна смаяно с помътнелите си очи, когато Тамсин заподскача надолу по стълбата.
— Добро утро, вие сигурно сте Белтън — поздрави весело тя. — Лейди Фортескю ми разказа, че поддържате къщата в много добро състояние.
Лейди Фортескю?! Старецът зяпна изумено. Тя буквално прочете какво ставаше в главата му при вида на облечената в кожен панталон млада жена, която беше прекарала нощта в леглото на Сейнт Симон и на всичкото отгоре познаваше сестра му.
— Ако лорд Сейнт Симон се върне преди мен, кажете му, моля, че ще си дойда късно следобед — каза бодро тя и се запъти към вратата.
— Добре, мис — промърмори старецът. Едва сега се сети, че трябваше да й отвори вратата.
— Няма нищо, ще се справя и сама, благодаря, Белтън. — Тамсин отвори тежката входна врата. — Господи, пак вали! Ама че противен климат! — Тя нахлупи качулката на главата си и махна с ръка на замаяния Белтън. — До скоро! — И в следващия миг беше изчезнала. Изтича надолу по стълбището и прекоси улицата със сведена глава, за да се пази от дъжда.
Белтън разтърси глава, за да се опомни, и се запита дали пък не беше твърде остарял за работата, която вършеше. Нима дамата наистина носеше панталон? Негово благородие беше придобил странни вкусове в Испания. Всички разправяха, че хората там били езичници. Старецът затвори вратата и закрачи тежко към трапезарията, където пазеше бутилка медицинско бренди специално за мигове като този.
Тамсин спря един наемен файтон и помоли кочияша да я закара на Кингс Хед в Чаринг Крос. Облегна се на неудобната седалка и отново премисли плана си. Днес имаше много работа и беше жалко, че валеше толкова силно.
Габриел беше в кръчмата и тъкмо унищожаваше голяма чиния с яйца и бекон.
— Рано си станала — поздрави я той.
— Да, и още не съм закусила. — Тя си придърпа един стол и седна. — Господин гостилничар, и аз искам една порция.
Гостилничарят измърмори нещо неразбрано. Кръчмата беше слабо осветена и той можа да види само очертанията на дребното момче, седнало срещу огромния шотландец. Изчезна в кухнята и след няколко минути се върна, следван от младо момиче, понесло табла с ядене.
— Заповядайте, сър. — Момичето направи реверанс и погледна възхитено непознатия момък. Сигурно се питаше дали си струваше да му покаже благосклонността си.
Тамсин се ухили. Беше свикнала с тези заблуди. Протегна ръка и ощипа момичето по бузата.
— Много си сладка. Как ти е името?
— Ани, сър. — Момичето се изчерви и извърна глава.
— Хайде, Ани, донеси ни кафе.
— Разбира се, сър. — Момичето се поклони отново и избяга.
— Ох, малко момиче, би трябвало да се засрамиш — изръмжа Габриел и отпи голяма глътка от каната с бира. — Не си играй с детето.
Тамсин се засмя весело и се нахвърли жадно върху закуската си.
— Както виждам, всичко е минало добре — отбеляза Габриел. — Прекарала си бурна нощ и сега умираш от глад.
Тамсин кимна. Очите й блестяха. Тя намаза пържолата си с горчица и обясни:
— Скоро ще се върнем в Испания.
— Добре — отговори кратко великанът. — Ще се радвам да напусна Англия. И Хосефа ще се радва. Но какво ще правим с Пенхалан?
— Мисля да се откажа от плана си, Габриел — отговори тя, без да вдига очи от чинията си. — Имаш ли нещо против?
Лицето му почервеня.
— Ти можеш да правиш, каквото си искаш, но аз ще се погрижа за двамата ти братовчеди, момиче. Ще го направя, както си знам и когато избера подходящо време. Няма да застраша плановете ти, не бой се.
Тамсин не каза нищо. Знаеше, че не можеше да го спре. За Габриел това беше дълг. Той щеше да усеща укорителния поглед на барона в тила си, докато не изпълнеше поставената му задача. Ала жаждата му за отмъщение можеше да застраши плановете й относно Седрик, затова трябваше да се изправи сама срещу вуйчо си. Габриел беше непредвидим, а ако срещнеше близнаците, докато Тамсин разговаряше с виконта, непременно щеше да ги убие на място. Слугите щяха да станат свидетели на кървавата баня, Седрик щеше да обвини шотландеца в двойно убийство и да го прати в затвора. А никак не й се искаше Габриел да свърши на ешафода в затвора на Бодмин.