Выбрать главу

— Труден ден ли прекара, милорд полковник? — попита тихо тя и направи крачка към него. — Приготвила съм ти чудесен пикник.

Той я гледаше, без да се помръдне, само кръвта лудо пулсираше в жилите му. Господи, тя носеше панделка в косата си! А роклята беше толкова строга и в същото време безкрайно изкусителна! Тамсин приличаше на девица, на невинно дете, но кожата й проблясваше прелъстително под тънката дантела, роклята обвиваше примамливо тялото й и подчертаваше меката извивка на гърдите. Тъмните, твърди зърна се очертаваха ясно под кремавия плат.

Тя направи още една крачка към него и вдигна лицето си за целувка. Джулиън усети как умората на деня отлетя някъде много далеч, наведе се и я целуна по устата.

— Ще свалиш ли колана със сабята? — попита тя и бързо отстъпи крачка назад, преди да я е докоснал. — Не понасям оръжията, правят ме неспокойна.

Неспокойна?! Тази жена беше най-неспокойното същество, което някога беше срещал! Без да бърза, тя разкопча колана му и го остави на един стол. Сабята наистина изглеждаше голяма и застрашителна в сравнение с крехката й фигура. Но тя не беше нито крехка, нито ранима! Развеселен, Джулиън проследи как тя отнесе сабята заедно със стола в най-далечния ъгъл на стаята и се върна при него.

— Да ти помогна ли за ботушите?

Все още замаян, той се отпусна в креслото пред камината. Тамсин се настани удобно в скута му с гръб към него и вдигна левия му крак. Джулиън не можа да устои на примамливите очертания на задника под тънката дантела. Сложи ръка върху плата и топлината на кожата й го опари.

— Опитвам се да се съсредоточа — произнесе укорно Тамсин, която бе успяла да събуе единия ботуш. — Трябва да го направя по този начин, иначе ще изцапам роклята си.

— Но аз не се оплаквам — промърмори той. Най-после гласът започна да му се подчинява. Продължи да милва задника й, докато произнасяше следващите думи: — Сигурен съм, че под тази рокля се носи нещо съвсем друго.

— Зависи при какъв случай се облича — възрази тя и се задъха от напрежение. Отпусна се в скута му и седна на ръцете му, след като бе събула и втория ботуш. — Готово. — Захвърли ботуша на пода и се извърна към него. — А сега ще ти сваля жакета и ще ти донеса чаша вино и стриди.

— След малко — отговори ухилено той.

— Разбира се — съгласи се бързо тя. — Ще направя всичко, което поискаш.

— И мислиш, че ти вярвам? — промърмори Джулиън, но очите му се смееха. Винаги участваше с удоволствие в игрите й. Сложи ръка на кръста й, за да я задържи, и мушна другата си ръка в гънката между бедрата й, докато тя изпъшка и се раздвижи неспокойно. След малко я пусна и обяви тържествено: — Не искам да разкъсам тази прекрасна рокля на девица… е, поне засега. Мисля, че е по-добре да станеш.

Тамсин скочи от коленете му и приглади роклята си.

— Винаги на твоите услуги, милорд. — Тя отиде до масата и му наля вино. Взе чиния с пушени стриди, върна се до креслото и с плаха усмивка се настани отново в скута му. Поднесе чашата към устните му, после започна да го храни със стриди.

— Харесваш ли ги?

— Ммм — промърмори с пълна уста той. Тежестта на тялото й в скута му, ароматът на кожата й, невъзможно плахата усмивка и предателската чистота на светлата дантела отклоняваха вниманието му. — Мисля, че харесвам тази игра.

Очите й се разшириха, изпълнени с оскърбена невинност.

— Игра? Това не е игра, милорд. Искам да ти доставя радост, да направя всичко, което очакваш от мен.

Тя отново поднесе чашата към устните му, после отпи от виното и я остави на масата заедно с чинията стриди. Обърна се към него и се сгуши на гърдите му.

Тази жена лежеше в прегръдката му като малка птичка. Той усещаше биенето на сърцето й до своето. Ранима, крехка. Какво значение имаше, че в действителност беше необуздана и безкомпромисна, дива бандитка? В момента той виждаше само сладката невинност и това го възбуди непоносимо.

Тамсин целуна пулсиращата вена на врата му, после се раздвижи нервно в скута му и кръвта в слабините му закипя. Гласът й звучеше като музика, докато шепнеше в ухото му тихи, страстни думи, за да го омагьоса. Мина почти минута, докато Джулиън разбра какво казваше това невинно, крехко малко същество: думите й изобщо, не бяха сладки и девически, те бяха пълни с дива жажда, думи на страст и желание, които го разтърсиха с нахалната си чувственост и го пронизаха до мозъка на костите, произнесени от това плахо усмихващо се момиче.

— Ти си изкусителка — проговори убедено той.

Тамсин захапа устната му и затвори очи. Отново се раздвижи в скута му, напред-назад, напред-назад, с очевидното намерение да го възбуди до крайност, докато успя да хване между бедрата си коравия му член.