Планът й беше роден от отчаянието, но той беше всичко, което й оставаше. Тя лежеше тихо, но слушаше внимателно, чакаше промяна в тона на разговора, стъпки в пясъка, които да й подскажат, че мигът наближаваше.
Вместо това чу тих стон, глухи удари, а после стъпки. Тамсин не посмя да се надява, но въпреки това се обърна по гръб. Лунната светлина падна върху бледото й лице, върху покритото с едри капки пот чело.
Джулиън стоеше над нея и я гледаше. Как беше дошъл тук? Той не помръдваше, само я гледаше. Сините му очи бяха корави и пълни с неизречени въпроси. Тя усещаше гнева и презрението му. Очите й се напълниха със сълзи. Той знаеше всичко, тя го четеше в очите му.
Внезапно до него застана Габриел и Тамсин изплака облекчено. Великанът щеше да се погрижи за нея като роден баща.
— Ох, малко момиче, как можа да ми причиниш това? — попита укорно той, наведе се и я вдигна на ръце.
Джулиън го спря с едно единствено властно движение.
— Оставете я на мен.
Заповедта беше груба, произнесена с дрезгав глас, но Габриел се подчини безмълвно.
Джулиън се приведе над нея, мушна ръце под гърба й и я вдигна. Това преля чашата. Тамсин простена задавено, отхвърли глава настрани и повърна в пясъка, при което опръска ботушите му.
— Много съжалявам — прошепна той и мекият му глас изненада и двамата. Без да бърза, той я положи на пясъка, тя се претърколи настрана и продължи да се дави, докато той режеше въжетата от ръцете и краката й. След това изтри устата й с кърпичката си и донесе бутилката с коняк, от която бяха пили близнаците. Габриел следеше всяко негово движение. — Ето, изпий една глътка.
Тамсин го послуша и кехлибарената течност опари гърлото й. Гаденето изчезна като по чудо. Тя изтри с ръкав челото си и погледна безпомощно към Джулиън. Лицето му беше от камък, но в очите му се четеше смущение. След малко Тамсин обърна глава и погледна към Чарлз и Дейвид, проснати в пясъка.
— Мъртви ли са?
— Не, само си почиват след удара по главата. Какво ти сториха? — Гласът му беше безстрастен, само очите му пламтяха.
— Нищо — отговори Тамсин и предпазливо поклати глава. — Или поне не много. Чакаха да дойда в съзнание. Седрик ми е сипал нещо в шампанското… не знам какво. Не знам колко време съм била в безсъзнание. Но още докато бях в библиотеката, беше започнало да се смрачава.
— Вече е почти осем. — Джулиън й обърна гръб, сякаш сега, след като се беше възстановила от преживения шок, тя вече нямаше нужда от вниманието му. — Какво ще правим, Габриел? — Той блъсна Чарлз с ботуша си. — Тези приятелчета скоро ще се събудят.
— Искате ли да ги съблечем голи, да ги вържем в лодката и да ги закараме навътре в морето? — предложи Габриел. — Утре непременно ще ги намерят и каква гледка само ще предложат на спасителите си!
— Тогава ще се наложи да гребеш — напомни му Тамсин. — И как ще се върнеш на сушата?
— С плуване — ухили се Габриел. — Ще греба до онзи нос. Започва отлив и лодката ще продължи навътре към морето чак до утрото.
— Но вие ще плувате обратно срещу течението, а то е много силно — възрази Джулиън.
— Прав сте — отговори все така ухилено Габриел. — Ще ми помогнете ли да ги съблека, полковник?
— С удоволствие.
Тамсин остана на мястото си и изчака, докато близнаците се озоваха на пясъка голи и бели. Те се размърдаха и застенаха от болка, особено когато Габриел им събу ботушите.
— Странно! — промърмори великанът. — И двамата са си наранили десния крак на едно и също място.
— Ами да — съгласи се Тамсин. — И аз имах да уредя една сметчица с тях.
Джулиън я погледна втренчено, но бързо отмести очи. Все още се бореше с обезпокояващите чувства, които го бяха връхлетели, когато я видя да лежи в лодката и да го гледа с няма молба. Сърцето му бе направило огромен скок от радост, че тя е жива, а болката и гневът не бяха нищо в сравнение с ликуващото облекчение и желанието да я грабне в прегръдката си.
Но сега се отвърна от нея със студен поглед, за да помогне на Габриел да сложи безжизнените фигури в лодката и да ги върже.
Тамсин потрепери от студ, макар че нощта беше топла и приятна. Тя беше погледнала в очите му и бе прочела мислите в тях, сякаш имаше пред себе си отворена книга.
Габриел се съблече, като остави само дебелите си вълнени гащи, и заедно с полковника избута лодката във водата. После скочи вътре и закрепи греблата. Дейвид се раздвижи и извика, ресниците му затрепкаха.
— Продължавай да спиш, момче. — Габриел го изрита леко в брадичката. Според Джулиън това беше само леко докосване, но Дейвид веднага се свлече назад и повече не помръдна.