Той легна отгоре й и вдигна ръцете й над главата.
— И кога откри, че ме обичаш?
— Преди няколко седмици — отговори тя, докато лежеше съвсем мирно под него. Тя четеше в очите му, виждаше ярката светлина в зениците и в душата й припламна безумна надежда. — Но знаех, че ти не можеш да си позволиш да ме обичаш по същия начин. В същото време обаче знаех, че ти ме обичаш… и се надявах, че след като се върнем в Испания, ще се научиш да се вслушваш в гласа на сърцето си. Първо обаче трябваше да си разчистя сметките със Седрик… трябваше да го направя… заради Сесил и баща ми. Но се отказах от първоначалния си план да го изоблича публично и да го унищожа, защото така ти щеше да узнаеш всичко. Страх ме беше, че ще те направя нещастен. Не исках да узнаеш, че съм те мамила.
— Нещастен ли? Ти си майсторка на омаловажаването — отговори с разкривена от гняв уста той. — А ще можеш ли да намериш прилично описание на думата изнудване? Разбира се, само за да мога да живея със съзнанието, че съм се свързал с една изнудвачка.
— Това не беше изнудване, а само възстановяване на справедливостта!
— Това звучи малко по-добре. Опитай още веднъж.
— Диамантите са принадлежели на мама — обясни тя и най-после му разказа цялата история. — Мисля, че постъпих справедливо — гласеше заключението й.
— Съвсем справедливо — съгласи се замислено Джулиън, който продължаваше да лежи отгоре й в пясъка. — Мисля, че мога да живея с това. Да имам жена с чувство за справедливост, но не и изнудвачка. — Той кимна още веднъж. — Да, мисля, че с това мога да живея.
— Много си тежък — оплака се Тамсин. — Не искам да повърна още веднъж, защото ще ти изцапам дрехите.
Джулиън промърмори някакво проклятие и светкавично я освободи от тежестта си.
— Трябва да се върна в Ланжерик. — Тамсин седна в пясъка. — Чувството ми за справедливост не е удовлетворено… а и Цезар е там.
Джулиън стана и я издърпа да се изправи.
— Добре, да направим визита на учтивост на милия ти вуйчо.
— Не е нужно да идваш и ти.
— О, разбира се, че е нужно — възрази той. — Аз също имам ярко изявено чувство за справедливост.
— Според теб, много ли е лошо, че във вените ми тече Пенхаланова кръв? — попита плахо тя и се закатери след него по пътеката.
— Е, не е чак толкова страшно — отговори с мека усмивка той. — Роднинството ти с виконта убиец е вероятно най-почтеното у теб.
Седрик седеше в библиотеката и чакаше връщането на племенниците си. Изведнъж някой почука силно на входната врата. Той се надигна и се вслуша в стъпките на лакея в антрето, а после и в шума от вдигането на резето.
Само след миг вратата на библиотеката се отвори с трясък и на прага застана Джулиън Сейнт Симон. След него вървеше дъщерята на Селия.
— Онези тъпаци пак са объркали всичко — промърмори примирено Седрик Пенхалан. — Трябваше да знам, че на тях не може да се разчита. — Той посочи чашите на масичката. — Обслужете се сами.
— Не бих рискувала да пия още нещо в тази къща — отговори остро Тамсин.
— О, няма защо да се страхувате от коняка ми, нито пък от портвайна — махна с ръка вуйчо й. После се облегна удобно в креслото си и огледа новодошлите с присвити очи. — Убихте ли ги?
— Не. — Джулиън си наля чаша коняк. Тамсин грабна една ябълка от фруктиерата.
— Не всички Пенхаланови са убийци, чичо. — Тя захапа ябълката. — Къде е конят ми?
— Отведоха го в обора ми — отговори с лека усмивка Седрик. — Поздравявам ви, имате великолепен жребец.
— Подарък ми е от татко — обясни с пълна уста Тамсин. — Казах ви, че Сесил е направила добра партия.
— Точно така ми казахте, помня. — Пенхалан опря глава на високата облегалка и погледна изпитателно полковника. — Е, с какво мога да ви услужа, съседе?
— Всичко с времето си — отговори Джулиън и застана пред камината. После предпазливо отпи глътка коняк.
— Реших, че можете да запазите диамантите — съобщи Тамсин. — Ще направя онова, което възнамеряваше баща ми: ще разкажа на целия свят за отвличането на мама и за онова, което се опитахте да ми сторите. Такъв беше първоначалният ми план, но не посмях да го доведа докрай, защото не исках полковникът да узнае истината за мен… Но сега той знае всичко и… — Тя спря и погледна почти плахо към Джулиън. — Ти си съгласен, че трябва да направя това, нали?
— Кой съм аз, че да поставям под въпрос желанията и мъдростта на Барона?
— Ако наистина не искаш… ако забъркат и теб в скандала, аз ще си мълча — отговори съвсем бавно тя. — Вместо това ще се задоволя с диамантите. Но това би било изнудване и аз знам, че ти няма да се съгласиш.
— Изнудване? — попита той и веждата му отхвръкна още по-високо.