Само Джулиън не се забавляваше, макар че партньорката му беше една от красавиците на полка. Почтената мис Бейли, която знаеше много добре защо партньорът й е толкова мълчалив, реагира с разбиране и дори не се опита да протестира. Докато бъбреше за незначителни неща, тя му напомняше внимателно за фигурите на сложния танц и дори се опитваше да го направлява, когато мислите му се отклоняваха твърде много.
Часовникът тъкмо беше ударил девет, когато големите врати на балната зала се отвориха и в помещението нахлу освежително хладен въздух. Настана малка бъркотия и след секунди една крехка фигура полетя като вихър през танцовата площадка.
Бригадният генерал Сейнт Симон пусна ръката на партньорката си, когато жена му, все още в панталон за езда, се хвърли с ликуващ вик на шията му и обви с крака хълбоците му. Тя го прегърна здраво и впи устни в неговите.
В едно далечно ъгълче на съзнанието си Джулиън си повтаряше, че поведението им е твърде неприлично, защото стройните крака в кожен панталон се виждаха отгоре до долу. Ръцете му обхванаха твърдото й задниче, за да я задържат във въздуха, докато тя го целуваше с буйна страст. Главата му се въртеше и той се чувстваше слаб и замаян от безкрайното облекчение.
— Истинско диво жребче, нали? — промърмори Уелингтън, който очевидно се наслаждаваше на сцената. — Прекрасна фигура.
— Мисля, че е редно да заема мястото на Джулиън при мис Бейли — предложи Тим О’Конър и се ухили широко. — Младата дама изглежда изоставена. — Той се запъти с широки крачки към танцовата площадка и предложи ръката си на бившата партньорка на Джулиън, за да продължат да танцуват.
Джулиън, който продължаваше да държи жена си на ръце, излезе бързо извън танцовата площадка.
— Къде беше? — извика той, когато си възвърна дар слово. — Знаеш ли как се тревожех за теб!
— Планинските проходи са затрупани със сняг… едвам минахме. — Тамсин се отдръпна малко назад и му се усмихна. — Имаше два-три дребни сблъсъка… нищо сериозно, разбира се — прибави бързо тя, като видя как лицето му помрачня.
— Ти ми даде думата си, че няма да участваш в сражения!
— Не съм участвала в сражения — отговори невинно тя. — Ако искаш, можеш да попиташ Габриел. — Тя го целуна още веднъж.
— Разбира се, че ще го попитам. — Джулиън не можеше да обуздае гнева си. Тамсин помнеше колко й беше трудно да го убеди, че трябва да продължи да работи с партизаните. За да отклони вниманието му, тя отново впи устни в неговите.
— Стига толкова! — Джулиън разтърси глава, за да се върне в действителността. — Днес има бал, за бога! Погледни как си облечена! Това е безсрамие! — Смехът му обаче издаваше безкрайно облекчение. Той я цапна приятелски по дупето и най-после я остави на пода.
— Нима предпочиташ да си бях останала в къщи още час или два, за да облека новата си бална рокля? — попита развеселено Тамсин. — Може би трябваше да направя точно това и да те оставя да се измъчваш в неизвестност. — Устните й се нацупиха в очарователна гримаса.
— В никакъв случай — отговори категорично Джулиън. — Ако беше изхабила за това дори само една минута, щях да ти извия врата като на пиле.
— Така си и мислех — промърмори ухилено Тамсин, после се обърна към мъжа, който вървеше към тях: — Добър вечер, херцог Уелингтън. Нося ви вест от Лонга. Смята да проникне във Франция.
— Радвам се да ви видя в добро здраве и разположение на духа, Виолет — отговори развеселено Уелингтън. — Най-после ще мога отново да разчитам на цялото внимание на мъжа ви. — Той вдигна лорнета си и я огледа с видимо удоволствие. — Не намирате ли, мадам, че сте облечена малко необичайно за тържествения коледен бал?
Тамсин се усмихна пленително.
— Извинявам се, херцог. Но горях от нетърпение да видя отново Джулиън и тъй като той се забавляваше тук, без да мисли за бедната си съпруга, която препускаше през снега и виелиците, не ми остана друг избор, освен да дойда и да го заловя на местопрестъплението. — Тя хвърли обвинителен поглед към мъжа си. — Представете си, сър, той танцуваше с красивата мис Бейли! Това е смъртна обида.
Джулиън поклати глава и се нацупи.
— Пак преувеличаваш, глухарче. — Той посегна към нея и с бързо движение я вдигна на ръце. — Извинете ни, господа.