— Дръжте си езика зад зъбите! — Полковникът скочи на крака и очите му засвяткаха гневно. — Вече четири години кръвта на англичаните напоява този проклет полуостров. Ние свършихме работата на сънародниците ви, опитахме се да спасим вас и страната ви от онзи негодник Наполеон. Загубих повече приятели, отколкото мога да броя, за да защитим това жалко парче земя, а вие се осмелявате да ги наричате надменни и още какви ли не! Млъкнете и да не съм чул нито дума повече, ясно ли е?
Той застана пред нея и Тамсин потисна с мъка импулса си да се отдръпне. Той се приведе над нея, улови брадичката й и обърна лицето й към трепкащата светлина на лампата.
— Разбрахте ли ме? — Гласът му беше съвсем тих, но в ясните сини очи пламтеше гняв, устата беше опъната в тънка линия.
— Англичаните имат свои собствени основания да се бият в нашите земи — отговори сърдито младата жена, опитвайки се да издържи на погледа му. — Ако Наполеон завладее Испания и Португалия, това означава гибел за Англия. Той ще затвори пристанищата за английската търговия и вие ще измрете от глад.
И двамата знаеха, че това е истината, затова замълчаха. Джулиън продължаваше да държи брадичката и. Лицето му беше съвсем близо до нейното и тя усети болезнения натиск на пръстите му и топлината на кожата му. Той изпълваше цялото й полезрение, образът му се разтегли до безкрайност и тя не виждаше нищо, само него. Жалката обстановка и дори яркото сияние на огъня изчезнаха в мрака.
Джулиън я гледаше втренчено. За първи път имаше възможност да види лицето й отблизо й справедливият му гняв се изпари, защото тя бе казала истината. Косата й беше светла, с цвета на зряла пшеница. Гъста и къдрава, тя обгръщаше тясната й главица и къдриците падаха по челото й. Очите бяха бадемовидни, тъмни мигли закриваха замайващото виолетово-синьо, над тях се извиваха изписани вежди и придаваха на лицето и въпросителен израз.
— По дяволите, сравнението с теменужка не е било преувеличено — промърмори той и прекъсна напрегнатото мълчание. Но вие сте по-скоро от цветята с бодли, струва ми се…
Пръстите му стиснаха брадичката й и Тамсин едва не извика от болка. Устата му беше толкова близо до нейната, че горещият му дъх опари устните й. Чувството, че в това пространство и време съществуваха само те двамата, се засили до безкрайност. Когато устните им се срещнаха, това беше съвсем естествено и Тамсин потъна в топъл, приятен мрак, пленница на аромата на мократа му кожа, усещането на наболата брада до бузата си и коравите, настойчиви устни върху нейните.
Много скоро мигът отлетя. Тя отметна глава назад, замахна и с все сила му удари плесница.
— Копеле! — Гласът й затрепери. — Нахалник! Вие изнасилвате пленниците си, нали, полковник? А аз си мислех, че само простите войници се забавляват по този груб начин. Но сега ми стана ясно, че вземат пример от офицерите си.
В първия миг размерът на гнева и омразата във виолетово-сините й очи му отнеха дъха. Той я погледна смаяно и несъзнателно вдигна ръка към ударената си буза. После грабна лицето й между ръцете си и притисна устни в нейните с такава сила, че главата й политна към стената.
Когато отново я пусна, тя не се помръдна. Лицето й беше само бледо очертание в полумрака, очите й приличаха на тъмни кладенци.
— За в бъдеще не бъркайте целувката с изнасилване, момиченце. — Гласът му беше подрезгавял от напрежение. Гневеше се повече на себе си, отколкото на пленницата си. Не можеше да си обясни защо бе постъпил така безумно. Беше си създал правилото да не влиза в интимни отношения с жените, които имаха макар и най-отдалечена връзка с някоя от армиите на полуострова. — Ако още веднъж ме обидите по този начин, не мога да гарантирам за нищо.
По гърба й пробягаха студени тръпки, но тя не се помръдна, нито му отговори. Джулиън се изправи и отново я погледна право в очите. Внезапно откри тъмните сенки на изтощението по нежната кожа под очите, фините ивици на страданията в напрегнатото лице. Цели два дни тази малка жена беше прекарала в плен при французите. Кога ли беше яла за последен път? Дали изобщо беше спала?
По дяволите! Започнал съм да ставам сантиментален, помисли си той и изпита отвращение. Въпреки това се обърна към огъня, напълни чашата си с чай и й я подаде.
— Заповядайте.
Тамсин взе чашата, без да каже дума, но той видя как пръстите й затрепериха. Без да бърза, Тамсин вдигна чашата до устните си и потръпна от наслада, когато горещата течност се изля в гърлото й.
Джулиън отчупи парче хляб, отряза две дебели ивици студено агнешко месо и й подаде сандвича. После й обърна гръб и се направи, че се занимава с огъня, за да й даде време да се нахрани спокойно.