— Като мой настойник Делфиния ще настоява да се омъжа за Никола. Уморих се да бъда силна. Може би докато Майлс се върне, вече отдавна ще съм омъжена. Ах, къде се бави твоят принц, който уж щял да ме спаси?
— Търпение, дете мое. Принцът ще дойде.
— Кой е той?
Жизел сви рамене и се загледа в пламъците на огъня.
— Не знаеш? — попита Изабел. — Що за ангел си?
Жизел се извърна рязко и се вгледа в нея.
— Единствен Бог е всезнаещ, дете мое. Покай се, защото току-що извърши един смъртен грях.
— Седемте смъртни гряха са: гордост, злоба, плътско желание, леност, гняв, невъздържаност и завист — обясни Изабел на своя ангел хранител, а на устните й трепна едва доловима усмивка. — Непочтителността не спада към тях.
Жизел й намигна.
— Моля за снизхождение.
— Ангеле мой, ти си непоправим.
— Когато сестрите ти се втурнаха в стаята, успях да скрия това — Жизел извади скритата под леглото флейта. — Ела да отидем край реката и да посвирим.
— Може би по-късно — Изабел стана от леглото и взе флейтата от ръцете на възрастната жена. — Трябва да прегледам вчерашните сметки. Искаш ли да ми правиш компания в работния кабинет?
Жизел кимна в знак на съгласие и я последва. По пътя за работния кабинет Изабел усети някой настойчиво да я дърпа за ръкава.
— Какво има? — попита тя, поглеждайки мазолестата ръка на приятелката си.
— Остави сметките за по-късно — рече възрастната жена.
— Работата преди удоволствията — поклати глава Изабел. — Трябва да въведа ред в счетоводните си книги, за да не се наложи да прибягвам до помощта на херцог Ейвън.
— Дочух Лобелия и Рю да говорят за него — рече Жизел с дяволита усмивка. — Бих се радвала да го видя.
— Затова пък аз нямам никакво желание да се запознавам с него — отвърна Изабел. — Върви сама край реката. Щом приключа със сметките, ще дойда.
— Предпочитам да те почакам.
В работния кабинет Жизел се настани на обичайното си място пред камината. Изабел седна зад писалището и се залови за работа.
— Не би ли искала да узнаеш какво си говореха двете за херцога? — попита Жизел.
Изабел вдигна поглед, клатейки глава. Когато отново сведе поглед към цифрите, установи, че бе изгубила докъде е стигнала.
— Доколкото чувам, херцогът бил изключително привлекателен — отново се обади Жизел. — Имал гарвановочерна коса и очи със същия цвят.
— Много се радвам за него — разсеяно отвърна Изабел, след което забеляза, че отново трябваше да започне събирането отначало.
— Жените правели всичко, за да му се харесат — за трети път повдигна същата тема Жизел. Изабел дори не я погледна, макар че вече не бе в състояние да се съсредоточи. — Херцогът е най-желаният ерген в Англия, а отгоре на всичко е богат като Крез — добави Жизел. Изабел захвърли перото и стрелна приятелката си с поглед.
— Не мога да работя, постоянно ме разсейваш.
— Дете мое, трябва да се научиш на търпение — посъветва я възрастната жена. — Това е една от…
— Търпението не спада към седемте добродетели — тросна й се Изабел.
— Не ставай непочтителна — смъмри я Жизел. — Търпението е акт на милосърдие.
Изабел тъкмо се канеше да отвърне нещо, когато вратата се отвори и в кабинета се появи Пебълз.
— Пратеник от Ейвън Парк моли да го приемете — обяви икономът.
Изабел въздъхна отегчено. Изглежда, днес не й бе съдено да работи.
— Поканете го.
— Заповядайте, добри човече — изрева Пебълз, поставяйки ръце пред устните си във формата на фуния. — Побързайте, госпожицата е изключително заета.
Неортодоксалните методи на иконома накараха Изабел да прихне. Тя обичаше този възрастен мъж, който винаги бе желал само най-доброто.
— С какво мога да ви услужа? — попита Изабел непознатия, застанал пред писалището й.
— Госпожице, херцог Ейвън нареди утре следобед да се явите в Ейвън Парк със счетоводните книги на брат си — високомерно обясни мъжът.
Въпреки неописуемото си раздразнение Изабел го дари с лъчезарна усмивка.
— Как е името ви?
Въпросът й видимо го смути. Мъжът се покашля и рече:
— Какво, моля?
— Как се казвате? — повтори въпроса си тя.
— Галагър.
— И сте личният пратеник на негова милост? — попита Изабел.
— Ако трябва да бъдем точни, аз съм кочияшът на негова милост — обясни Галагър, — но при все това един от най-верните му служители.
— Значи в пълния смисъл на думата неговата дясна ръка — ухили се Изабел. — Моля, предайте на негова милост, че намесата му в делата на семейство Монтгомъри не е наложителна и е по-добре да се погрижи за собствените си дела. Довиждане, господин Галагър.