— Обичам те — усмихнато рече Джон и нежно повдигна брадичката на съпругата си.
— И аз те обичам — промълви Изабел и отвърна на усмивката му, сякаш нямаше от какво да се боят.
— Спестете ни тези отвратителни сантиментални сцени извика Делфиния.
— Къде сте всички? — внезапно прозвуча един глас. — Върнах се! — В салона се появи Майлс Монтгомъри, но гледката, която завари, го накара да замръзне на място.
— Отдавна трябваше да си мъртъв! — възкликна Никола Жавел.
— Майлс — извика Изабел и понечи да се втурне към брат си.
— Овладей се, Бел — прошепна й Джон и я задържа. — Не давай повод на Гримсби да натисне спусъка.
— Какво става тук, по дяволите? — смутено попита Майлс.
— През миналия юни двамата с Джон се оженихме — обясни Изабел, колебаейки се откъде да започне. — Гримсби иска да убие Джон, а Делфиния и Дьо Жавел ламтят за богатството ти. Те желаят и твоята смърт. — Изабел забеляза как погледът на брат й срещна този на Джон. Съпругът й едва доловимо поклати глава, за да предпази Майлс от някоя прибързана постъпка.
— Делфиния, нищо не разбирам — делово заговори мащехата си Майлс. — Винаги си получавала всичко, което си искала. За какво ти е да убиваш за пари?
— До гуша ми дойде да се моля за пари за дрехи и бижута — отвърна мащехата му.
— Не е лесно да убиете двама души и да се отървете безнаказано — рече Джон. — Все още не е извършено никакво престъпление. Откажете се от пъкления си план и ще се погрижа властите да проявят снизхождение.
Делфиния и Никола се спогледаха, сякаш се опитваха да преценят доколко може да се вярва на думите му.
— Ще ги хвърлим в ямите за глина в Есекс — обясни Гримсби, приближавайки се към вратата. — Така никой няма да открие телата им.
„Жизел, имам нужда от теб“ — молеше се мислено Изабел.
— Търпение, дете мое. Довери ми се.
С насочен към тях пистолет, Гримсби им даде знак да излязат от салона. Те бавно изминаха коридора и по стълбите слязоха във вестибюла. Когато се приближиха към вратата обаче, тя неочаквано се отвори и в къщата се втурна Рю.
— Чарлс ми предложи да се оженим! Ще стана Рю Ханкок, баронеса Кесуик — развълнувано извика тя.
Това произшествие, отвлякло вниманието на присъстващите, бе добре дошло за Джон и младия Монтгомъри. Майлс с лекота повали на пода Дьо Жавел, докато Джон се опитваше да отнеме пистолета на Гримсби. В схватката помежду им оръжието се изплъзна от ръката на графа и падна на пода.
— Пистолета, дете!
Изабел грабна оръжието, преди още Делфиния да бе успяла да реагира. С трепереща ръка тя го насочи към мащехата си, която замръзна на място.
— Не мърдай, иначе ще те застрелям — заплаши Изабел.
Джон взе пистолета от ръцете й и го насочи към мъжете.
— Легнете на пода — нареди той. — Делфиния, ти седни до тях.
— Какво става тук? — изпищя Рю.
Никой не й обърна внимание.
В този момент в къщата се появи Чарлс. Той се огледа и каза на Джон:
— Рю прие предложението ми.
— Моите поздравления — сухо отвърна Джон. — Ще бъдете ли така добър да повикате полицията.
Ханкок не откъсваше поглед от оръжието.
— Да не би това да е някаква нова игра?
— Не, глупако — отвърна Джон, чието търпение бе на изчерпване. — Тези тримата се опитаха да ни убият. А сега повикайте най-сетне полицията.
При това ужасяващо разкритие Рю изпищя и падна в безсъзнание. Ханкок я улови, преди да се бе строполила на пода, и предпазливо я постави да легне.
— Т-т-това, разбира се, променя всичко — заекна той. — Не мога да си позволя подобен скандал.
След един многозначителен поглед към Майлс Монтгомъри Джон видя възрастния иконом, който бързаше по коридора към тях.
— Пебълз, повикайте полицията.
— С най-голямо удоволствие, ваша светлост — на път към вратата Пебълз хвърли унищожителен поглед на Делфиния и нейния племенник.
— Вечно ще бъда задължен на Рю, защото днес тя ни спаси живота — каза Джон, многозначително поглеждайки Ханкок. — Ще се ожените за нея или ще си понесете последиците.
— Разбира се, но тази идея никак не ми харесва — отвърна Ханкок.
Джон го погледна и смръщи чело.
— Ще ви хареса.
— Както кажете, ваша светлост, ще ми хареса.
Десет минути по-късно Пебълз се върна заедно с няколко полицаи, които след кратък разговор с херцога арестуваха Гримсби, Дьо Жавел и Делфиния.
— Ваша светлост, утре трябва да предявите обвинение.
— Граф Стратфорд и аз ще бъдем в полицейското управление още в ранни зори — увери го Джон. След това се обърна към Изабел. — Стигнахме и до вас, ваша светлост.
Той я взе в прегръдката си и я притисна към себе си толкова силно, сякаш никога нямаше да я пусне. След това сведе глава и притисна устни към нейните в страстна целувка.