— Говорех сериозно, когато казах, че те обичам — промърмори той.
— Аз също те обичам.
— Благодаря ти, съкровище, че не се предаде — на лицето му изгря усмивка.
Изабел дари своя принц с дяволита усмивка.
— Аз ви благодаря, господине, че ме търпите.
След това склони глава на гърдите му, а Джон зарови лице в русите й коси. Те дълго останаха прегърнати. Само двама в целия свят…
Епилог
Годината изтече. Чудесните летни дни бяха сменени от мека есен със златна шума и лепкави мъгли, която неусетно отстъпи място на посребрилата клоните на дърветата зима. Не след дълго първите минзухари и цъфналите форзиции известиха настъпването на пролетта.
На двадесет и трети април, денят на свети Джордж, снежната покривка започна да се топи. От снега в Ейвън Парк подадоха главички първите предвестници на лятото — теменужките.
Още съвсем рано през онази утрин на бял свят се бе появил наследникът на херцога на Сен-Жермен. Джон реши да го кръсти Адам в памет на бащата на Изабел.
Десет минути по-късно нададе своя първи писък и сестричката на Адам, която Изабел нарече с имената на покойната си майка и на своя ангел хранител — Елизабет — Жизел.
След като късно следобед през онзи паметен ден първоначалното вълнение от появата на новите обитатели на Ейвън Парк се бе уталожило, щастливите родители си почиваха в спалнята си. Облегната на таблата на леглото, Изабел люлееше на ръце сина си, а Джон седеше до нея и нежно притискаше към гърди дъщеричката си.
Изабел видя Джон да отвива пелените на бебето.
— Какво правиш? — попита тя.
Без да й обръща внимание, Джон заоглежда дупенцето на детето.
— Проклет да съм — промърмори след малко той. — Майка ми беше права.
Изабел се засмя.
— За какво говориш?
— Елизабет има същия сърцевиден родилен белег като Лили — рече той.
— Не забравяй майка си и леля Естер — напомни му тя.
— От месеци се опитвам да прогоня представата за това — усмихнато й призна той. На вратата се почука. — Готова ли си да приемаш посетители?
Изабел кимна.
— Нека влязат.
— Влез — извика той.
Вратата се отвори. Рос и Джейми Сен-Жермен влязоха в спалнята, следвани от Майлс Монтгомъри. Тримата не можаха да сдържат усмивките си при трогателната гледка, която представляваха херцогът и херцогинята на Ейвън с новородените си деца.
— Къде е Лили? — попита Изабел.
— Още спи — отвърна Рос, пристъпвайки към леглото, за да разгледа бебетата по-отблизо. — Джунипър ще я доведе веднага щом се събуди.
— Адам прилича на баща си — рече Джейми.
— Да, а Елизабет — Жизел не отстъпва по красота на майка си — допълни Майлс.
Преливаща от гордост, Изабел ги дари с щастлива усмивка. Съпругът й обаче не можеше да бъде заблуден толкова лесно.
— Комплиментите ви ми подсказват, че отново сте замислили някое безразсъдно начинание — иронично рече той. — Не ви ли стига последното приключение?
— Не сме изгубили нито пени — възрази Джейми.
— Пътуването до Америка ви коства една година от живота — отвърна Джон. Изражението на брат му помръкна.
— Бъдещите ни планове се ограничават в рамките на острова — рече Майлс.
Джон се ухили.
— Ще обсъдим това по-късно.
— Не искам да кажа нищо — провлачено рече Рос, — но личицата на бебетата ми се струват ужасно сбръчкани. Надявам се, че с времето ще се изгладят?
Изабел се засмя.
— Не беше много мило от твоя страна — шеговито се скара на девера си тя.
— Получих писмо от семейство Гримсби — обясни Джон със сериозен глас. — Душевното състояние на Уилям наложило да бъде изпратен в лудница.
— Една грижа по-малко — рече Рос.
— Дьо Жавел е заминал за Австралия — съобщи Майлс.
— Жал ми е за Лобелия и Рю — каза Изабел за най-голямо учудване на мъжете.
— Защо, скъпа? Двете са щастливо омъжени — Джон я погледна. — Успяхме да избегнем скандала и да уредим всичко извън съда.
— Да, но двете отговарят за домашния арест на Делфиния — отвърна Изабел с дяволита усмивка. — Представи си само живота им. Делфиния гостува на всяка от тях по шест месеца в годината.
— Животът с нея е заслуженото им наказание за всички онези години, през които са те тормозили — отвърна Джон и я целуна по бузата.
— Време е да отпразнуваме раждането на новите членове на рода Сен-Жермен — каза Рос.
— И аз съм на същото мнение — подкрепи го Джейми.
— Съгласен — рече Майлс.
— Ще се присъединя към вас малко по-късно — каза Джон. — Опитайте се да останете трезви, докато дойда.