Винаги бе смятал, че на тридесет ще има щастлив брак и поне няколко деца, но Ленор Гримсби бе сложила кръст на всичките му надежди.
След като в продължение на две мили бе яздил покрай реката, Джон навлезе в гората. Някакви странни звуци го накараха да спре. Джон се ослуша и се подсмихна, когато разбра за какво ставаше дума.
Някой — не, двама души свиреха на флейта. Странно отекващата сред безлюдната гора меланхолична мелодия накара сърцето му да трепне. Джон отново пришпори Немезида. Неочакваните концерти не влизаха в плановете му за този следобед. Смяташе да даде урок на малката Монтгомъри и нямаше да позволи на нищо да го отклони от намеренията му.
Когато излезе от гората, пред него изникна внушителното имение Арден Хол. Господарската къща, която носеше характерните белези на епохата на кралица Елизабет, бе построена от обичайните за тези места материали — дърво от горите на Арден и светъл пясъчник от Уилмкоут. Широката площадка пред главния вход бе застлана с червени тухли и имаше ограда от сив камък. В единия край на имението се виждаха малък параклис и гробища.
— Какво мога да направя за вас, господине? — попита икономът на семейство Монтгомъри, докато го въвеждаше във вестибюла.
— Най-напред, да ме наричате ваша светлост — надуто рече Джон и огледа събеседника си от главата до петите. — Аз съм херцог Ейвън.
— Простете, ваша светлост — извини се икономът, но не изглеждаше твърде смутен.
— Добре дошъл в Арден Хол, ваша светлост — прозвуча един женски глас.
— Добре дошъл, ваша светлост — изчуруликаха в хор други два женски гласа.
Джон се обърна и се оказа лице в лице с трите най-невзрачни същества, които някога бе виждал. Жените направиха реверанс. Изглежда, двете по-млади бяха наследили непривлекателната външност на майка си. Дори дрехите, които носеха, им стояха така, сякаш бяха шити за някой по-слаб човек.
Майка им пристъпи към него и го поздрави с думите:
— За нас е чест да ви посрещнем в Арден Хол, сър.
— Благодаря, госпожо — отвърна Джон.
— Моля, наричайте ме Делфиния — рече жената. — Аз съм съпругата на покойния граф. — Тя посочи двете по-млади жени и добави: — А това са дъщерите ми Лобелия и Рю.
Двете момичета отново направиха реверанс. Джон кимна едва забележимо.
— Ваша светлост, заповядайте в салона да вземете нещо освежително — с подкупваща усмивка предложи Делфиния.
— Не, благодаря — отклони поканата Джон. — Бих искал да изясня някои делови въпроси с Изабел Монтгомъри. Ще бъдете ли така добра да изпратите да я повикат.
Лобелия и Рю привлякоха вниманието му с кикота си.
— В момента Изабел не е тук — обясни Делфиния. — Бих ли могла…
— Изабел се разхожда из гората с невидимата си приятелка — прекъсна майка си Лобелия.
Рю кимна в знак на съгласие.
— Ваша светлост, Изабел е напълно побъркана.
— Не бива да говорите така — смъмри дъщерите си Делфиния. — Изабел понася много тежко загубата на баща си.
— Но той е мъртъв от осем години — презрително изпуфтя Лобелия.
Джон премести поглед от дъщерите към майката. Изглежда Майлс Монтгомъри щеше да се окаже прав. Мащехата му не бе особено привързана към заварената си дъщеря. Неочаквано той изпита облекчение от факта, че не бе отхвърлил молбата на Майлс.
Делфиния се обърна към него с ласкателска усмивка.
— Навярно ще мога да ви помогна, ваша светлост?
— Майлс ме избра за временен настойник на сестра му и ми повери управлението на финансите и поддържането на имотите му — осведоми я Джон. Усмивката замръзна на лицето на Делфиния, която в първия момент изглеждаше доста изненадана. — Нося необходимите документи, които потвърждават думите ми — продължи и бръкна в джоба си.
Делфиния, изглежда, си бе възвърнала самообладанието и се насили да се усмихне.
— Не е необходимо, ваша светлост.
— Добре — Джон я дари с учтива усмивка. — Тогава бих искал да прегледам счетоводните книги, а когато момичето се върне, ще поговоря с него.
— Пебълз, покажете на херцога работния кабинет — нареди Делфиния на иконома.
— Да, госпожо. — Пебълз се обърна към херцога. — Бихте ли ме последвал, ваша светлост.
Джон тръгна след иконома по дългия коридор към работния кабинет. Той седна зад писалището, а икономът разпали огъня в камината и дръпна завесите.