Джон се подсмихна.
— Тогава запазете музикалната си тайна за себе си, Бел.
Изабел трескаво търсеше друга тема за разговор.
— Вдругиден е денят на невинните младенци от Витлеем — неочаквано рече тя.
— В Шотландия го смятат за най-нещастния ден в годината — обясни Джон. — На този ден не бива да се предприема нищо, защото кръвта на тези невинни деца не е добра поличба.
— Да не би да сте суеверен?
— Не съм казал, че вярвам на подобни неща.
— Ако имахте право на едно желание, какво щеше да е то? — Тя впери поглед в него, без да мига.
„Любяща съпруга и деца“ — помисли си Джон, но вместо това рече:
— Имам всичко, което може да желае човек.
— Радвам се за вас — каза тя.
— А вие какво бихте си пожелала?
Теменуженосините й очи придобиха замечтан израз.
— Майлс да се върне час по-скоро — отвърна накрая.
— Мислехте за нещо друго — възрази Джон. — Прочетох го в очите ви.
— Каква наблюдателност. — Изабел го погледна. — Една дама не бива да издава своите малки тайни.
Очарователното й лице бе изкусително близо до неговото. Джон не можа да устои на подканящия й поглед. Той я прегърна през раменете и тъкмо се канеше да притисне устни към нейните, когато усети как тя потрепери от следобедния хлад.
— Мисля, че трябва да се връщаме в Арден Хол — каза той, извръщайки лице. — Имам изненада за вас и сестрите ви.
— Всъщност не искам още да се връщам вкъщи.
— Защо?
— Бих искала да избягна срещата с Никола дьо Жавел, племенника на мащехата ми — отвърна Изабел. — Той е барон Редисдейл, знаехте ли?
Тъмните очи на Джон не се откъсваха от лицето й.
— И защо не искате да се срещате с него?
— Дьо Жавел е твърдо решен да се ожени за мен — обясни тя, — но аз не мога да го понасям.
— Не се тревожете за това — успокои я Джон. — Сега аз съм ваш настойник и ще ви пазя от досадни обожатели.
Изабел го погледна изненадано.
— Откакто ни напусна татко, никой не ме е защитавал от враждебността на мащехата ми и доведените ми сестри.
Думите й го смутиха.
— Ами Майлс?
— Майлс би ми помогнал — застъпи се за брат си тя, — но той бе вече в университета.
— Брат ви е трябвало да ви защити от всички обиди — Джон стана. — Гледайте на мен като на своя храбър рицар, млада госпожице — пошегува се той и й подаде ръка.
— Благодаря ви — Изабел постави длан в неговата. — Не бързайте да осъждате Майлс. Има и добра страна в това, да бъдеш оставен да се справяш сам.
Джон я повдигна на гърба на Немезида и седна на седлото зад нея. Арден Хол не бе далеч, но Джон трябваше да положи неимоверни усилия на волята, за да запази спокойствие, тъй като нежното теменужено ухание на Изабел окриляше въображението и опиваше сетивата му.
Когато пристигнаха в Арден Хол, слезе пръв от седлото и помогна на Изабел да стори същото. Когато влязоха във вестибюла, до слуха им достигна странен шум, съпроводен от откъслечни акорди на пиано.
— Всички са в салона — осведоми ги Пебълз.
— Каква е тази врява? — възмутено прошепна Джон, докато приближаваха салона.
— Някой е пуснал кучетата на ада.
Изабел се обърна и видя Жизел, която незабелязано се бе присъединила към тях. Джон спря, погледна през рамо като не видя никого, смутено погледна момичето.
— Какво казахте? — попита Изабел, когато продължиха към салона.
— Учудих се на шума — отвърна той, — а вие казахте, че някой бил пуснал кучетата на ада.
Изабел замръзна на място и го зяпна. На очарователно й лице се изписа смущение и тя неволно посегна към златния си медальон.
— Наистина ли чухте това? — попита най-сетне тя.
— Не казахте ли това?
— Да, ваша светлост.
— Джон. Забравихте ли?
Изабел възрази усмихнато:
— Само на четири очи.
Джон кимна. След това я поведе към салона.
— Лобелия свири на пиано — обясни Изабел, — а Рю пее.
Когато влязоха, музиката и импровизираната песен внезапно секнаха. Лобелия стана от мястото си пред пианото и направи реверанс.
— Добър ден, ваша светлост.
— Ваша светлост — Рю последва примера на сестра си.
— Добре дошъл в Арден Хол, ваша светлост — каза Делфиния, докато прекосяваше салона, за да поздрави херцога. — Позволете да ви представя племенника си, Никола дьо Жавел, барон Редисдейл.
Джон се обърна към мъжа, стисна ръката му и го огледа, за да си създаде първоначално впечатление.
Никола изглеждаше около двадесет и пет годишен, значи приблизително на възрастта на брат му. Нисък и слаб, с тъмнокафявата си коса и кафяви, кръгли като копчета, очи, баронът на Редисдейл му заприлича на невестулка.