— Това са думите на прорицателя от „Юлий Цезар“.
Изабел спря, обърна глава и съзря възрастната жена.
— Присъствието ти на бала на дебютантките ще ме накара да видя дявола по пладне — прошепна тя, оглеждайки се предпазливо, за да се увери, че никой не можеше да я чуе. — Моля те, веднага се върни в стаята ми.
— След като толкова години съм чакала да те видя да танцуваш с тъмния принц — нацупи се Жизел.
— Тъмният принц ще бъде на бала на дебютантките?
Жизел кимна.
— Тогава непременно трябва да стоиш в стаята ми — настоя Изабел.
— Е, добре — предаде се тя. След това неразбрано промърмори нещо за неблагодарността на смъртните.
Когато достигна главното стълбище, Изабел спря за миг, за да се успокои и съсредоточи. С отчайващо трепереща ръка приглади една въображаема гънка от вечерната си рокля от синя коприна.
Пред очите й изплува неясният образ на мъжа, чието лице бе зърнала преди много години във водите на Ейвън. Щеше ли да го познае, като го види? Знаеше ли той, че бяха родени един за друг? И което бе най-важно, щеше ли да стане за смях пред любопитното множество?
Изабел с мъка си поемаше дъх. Когато от първия етаж до ушите й достигна неясна глъчка, усети коленете си да омекват. Вече съжаляваше, че бе наредила на Жизел да се върне в стаята й.
Тя сведе поглед към скъпия килим под краката си и нерешително спря на площадката на стълбището. Мина й през ума да избяга. Все още не беше късно да се върне в стаята си и да потърси спасение зад заключената врата. Като дете го бе правила безброй пъти, но вече не бе дете. Да избяга, би било проява на слабост.
— О, ето ви и вас — дочу един мелодичен глас.
Теменуженосините й очи срещнаха погледа на Джон Сен-Жермен. Херцогът изглеждаше изключително привлекателно и всяка добре възпитана млада жена би се радвала да го има за свой кавалер. Всяка, освен нея.
— Елате, ще ви представя на братята си, преди да са пристигнали гостите — доловил колебанието й, Джон й протегна ръка и я поведе надолу по стълбището към първия етаж.
Когато влязоха в балната зала, Изабел забеляза, че останалите членове на семейството вече се бяха събрали и очакваха гостите, за да ги поздравят. Херцогиня Теса, леля Естер и Делфиния стояха заедно и си бъбреха, докато Лобелия и Рю, които тази вечер изглеждаха необикновено добре, скришом оглеждаха един двадесетинагодишен мъж.
Джон я поведе към него и каза:
— Госпожице Монтгомъри, позволете да ви представя брат си Рос.
— Приятно ми е да се запозная с вас — промърмори Изабел.
— За мен е удоволствие най-сетне да се запозная с младата дама, успяла да отнеме душевния покой на брат ми — отвърна Рос Сен-Жермен. След това я дари с усмивка, която й напомни тази на брат му. Макар да си приличаха външно, Рос не притежаваше тайнствената аура на брат си. — Ще бъда безкрайно поласкан, ако запазите първия танц за мен.
Изабел се усмихна и тъкмо се канеше да отвърне нещо, когато херцогът рече:
— Госпожица Монтгомъри вече ми обеща първия и последния танц за тази вечер.
Изабел го погледна слисано. Не му бе обещавала нищо подобно. Всъщност цял ден си бе блъскала главата над въпроса, дали някой изобщо щеше да я покани на танц, особено, в случай че отново я спипат да си говори сама.
— Тогава трябва да ми обещаете поне втория танц — рече Рос Сен-Жермен.
— С удоволствие, господине — отвърна Изабел.
На входа на залата се появи икономът на херцогинята. Не след дълго той извести за пристигането на първите гости. Всички погледи бяха обърнати към Изабел, жената, радваща се на вниманието на най-желания вдовец на Англия, херцога на Ейвън.
Изабел с ужас съзря първите гости. Тя пребледня като платно и отстъпи крачка назад, но херцогът внимателно я улови над лакътя и й попречи да избяга и да стане за смях.
— Просто си представете, че всички присъстващи са само по бельо — напомни й Джон.
Шегата му й даде сили. Изабел го дари с плаха усмивка и посрещна първите гости толкова величествено, сякаш бе някоя кралица, която поздравява поданиците си.
Тя с удивление забеляза двама млади благородници, които се опитваха да спечелят благоволението на сестрите й. Стивън Спюинг, барон Бароус, настояваше Лобелия да му обещае първия и последния танц, а Чарлс Ханкок, барон Кесуик, помоли Рю да танцува с него.
— Двамата мислят, че сестрите ви ще получат голяма зестра — обясни Джон.
— Но това не е истина — възпротиви се Изабел.
— Напротив — каза Джон с пресилена усмивка. — Инвестирах цяло състояние, за да отстраня завинаги двете вещици от живота ви.
— Лобелия и Рю не са чак толкова лоши — опита се да ги защити Изабел. — Те са просто…