— Глупави и нахални?
— Да.
Тогава Изабел чу гласа на Лобелия.
— А това навярно е госпожа майка ви — тъкмо казваше тя на един млад мъж.
— Аз съм му съпруга — ледено отвърна въпросната жена и се отдалечи заедно с мъжа си.
Изабел отправи измъчен поглед към херцога, който вместо отговор само сви рамене и се ухили. Сестрите й бяха просто непоправими.
— О, колко хубаво! — чу тя Рю, която разговаряше с някаква жена. — Ще имате дете. Кога се очаква радостното събитие?
— Не съм бременна — отвърна жената, обърна се и дори не си направи труда да се запознае с Изабел.
— „Изглеждате величествено“ би било по-подходящо — прошепна Джон на Изабел. — Нещо неопределено дава свобода за повече интерпретации. Запомнете това.
Тя кимна.
— Сега ще стане напечено — чу един добре познат глас.
Изабел се извърна рязко и с мъка се сдържа да не отвърне.
— Само не започвайте пак да мислите на глас — угрижено рече Джон.
Когато Изабел отново обърна поглед към входа на залата, видя пред себе си Никола дьо Жавел и някакъв рус мъж. Тя се насили да се усмихне на братовчеда на мащехата си и успя дори да преодолее желанието да отдръпне ръка, когато устните му докоснаха дланта й.
— Изабел, ти си най-очарователната млада дама тази вечер.
— Благодаря, Никола — Изабел усети, че Джон се бе приближил.
— Позволи ми да ти представя приятеля си Уилям Гримсби, граф Рипън — продължи Дьо Жавел.
Изабел погледна привлекателния рус мъж.
— Радвам се да се запозная с вас, господине.
— Изключително съм щастлив да се запозная с вас — отвърна граф Рипън. — Да се надявам ли, че ще ми запазите един танц?
— С удоволствие, господине — след тези думи двамата мъже се обърнаха към Джон. Хладните погледи, които си размениха настойникът й и Гримсби, й подсказаха, че двамата мъже не могат да се понасят. Враждебността помежду им почти можеше да се пипне.
— Добър вечер, ваша светлост — пръв поздрави Никола. — Надявам се, не ви пречи, че доведох със себе си един приятел.
— Не ми пречи ни най-малко — отвърна Джон. Той оглежда с присвити очи неканения гост: — Как сте, Гримсби?
— Чудесно, както винаги, ваша светлост — отвърна Гримсби с изкуствена усмивка. Хвърли поглед към Изабел и добави: — Виждам, че отново сте реабилитирал блондинките.
Изабел усети как Джон потръпна. Тя горещо се молеше неканеният гост да не създаде неприятности. Защо враждуваха двамата мъже? И защо по-голямата част от гостите любопитно ги следяха с поглед?
— Искате ли да танцуваме? — обърна се към нея Джон, още преди Никола и Гримсби да се бяха отдалечили.
Изабел кимна. Би се съгласила почти с всичко, за да разведри обстановката.
На дансинга Джон кимна на музикантите, които засвириха първия валс. Херцогът се движеше с лекотата и грацията на човек, танцувал валс вече хиляди пъти. Изабел се нагоди към ритъма на стъпките му. За миг се почувства така, сякаш бе родена, за да се носи в обятията му.
— Прието е танцуващите да разговарят — подхвърли след малко Джон.
Погледите им се срещнаха и след кратко колебание Изабел рече:
— Не намирате ли, че тази вечер Лобелия и Рю изглеждат очарователно?
Джон кимна, но не можа да сдържи една усмивка.
— Наложи се да им оскубя перата от прическите — каза той.
— Какво се е наложило? — слисано повтори Изабел.
— Обясних им, че трябва да привлекат вниманието на свободните мъже, а не на котките от околността.
Изабел се засмя, което привлече вниманието на танцуващите около тях двойки.
— Знаех си, че мога да ви разсмея — рече Джон. — Между другото, танцувате превъзходно.
— В детството си се упражнявах да танцувам, като стъпвах на краката на татко — обясни Изабел. — Всяка вечер с часове се носехме из вестибюла в такта на валса. Схващах много бързо.
Представата за това накара Джон да се ухили.
— Може би трябва да го опитаме някой ден.
Следващия танц бе обещала на Рос Сен-Жермен. Младият мъж й посочи няколко жени, които след овдовяването на Джон се блазнели от мисълта, да заемат мястото на покойната херцогиня. Една от тях бе привлекателна брюнетка на име Аманда Стенли. Имаше и едно прелестно червенокосо създание на име Луси Спенсър. При мисълта, че херцогът може да се ожени за някоя от двете жени, Изабел изпита непозната дотогава ревност.
Следващите няколко часа, прекарани в танци и разговори, отлетяха като насън. Най-критичният момент от вечерта бе валсът с Никола дьо Жавел, но тя успя да му се изплъзне веднага след края на танца.
На няколко пъти Изабел зърна Жизел, която стоеше облегната край стената и я наблюдаваше. В такива моменти младата жена се съсредоточаваше върху партньорите си, за да не й даде възможност да я заговори. Въпреки това й бе изключително трудно да се овладее, за да не стане за смях на присъстващите.