— Наричайте ме Уилям — помоли я граф Рипън, докато я водеше към дансинга.
— Само ако вие ме наричате Изабел — отвърна тя. — Благодаря ви, че ме спасихте от този танц с Никола.
— Не харесвате ли Дьо Жавел?
— Не особено.
— Защо?
— Прилича ми на невестулка — призна Изабел с иронична усмивка.
Граф Рипън се подсмихна.
— А на мен ми прилича по-скоро на плъх.
— Но не притежава интелигентността на тези животни — отвърна тя.
Гримсби се засмя.
— Вие, скъпа Изабел, ми напомняте освежаващ есенен вятър след летните жеги.
— Приемам това за комплимент — отвърна тя и го дари с усмивка, пълна с копнеж. И защо не, фриволното държание бе също толкова лесно, колкото и проявите на високомерие.
— Танцувате божествено — поласка я Гримсби с галантна усмивка. — Между другото, как стана така, че Сен-Жермен бе избран за ваш настойник?
— Брат ми помолил негова милост временно да изпълнява ролята на мой настойник — обясни Изабел. — През лятото, веднага щом Майлс се върне от Америка, пътищата ни с херцога се разделят. Всъщност трябва да призная, че изборът на брат ми е бил правилен, тъй като авторитетът на негова милост държи Никола на разстояние.
— Тогава, изглежда, не бихте се съгласила да се омъжите за Дьо Жавел?
— Предпочитам да си умра стара мома — думите й го накараха да се ухили. — Бихте ли ми отговорил на един въпрос?
Граф Рипън кимна.
— Защо двамата с Джон не можете да се понасяте?
— Враждата ни е от чисто делово естество — отвърна той.
— Разбирам.
— Не, не разбирате — усмихнато отвърна Уилям. — Уверявам ви обаче, че различията ни скоро ще бъдат изгладени.
— Благословени са миролюбивите — цитира Библията Изабел, — защото те са истински Божии чеда.
Видимо изненадан от констатацията й, граф Рипън тъкмо се канеше да отвърне нещо, когато обърка такта. Изабел проследи погледа му.
Херцогът на Ейвън стоеше на входа на залата и ги пронизваше с леден тъмен поглед.
Изабел бе неспособна да откъсне очи от заплашителното изражение на лицето му, а в душата й се прокрадна усещането, че е сгрешила, приемайки поканата на графа за този танц.
— Господине, бих искала да се върна при нейна светлост рече най-сетне Изабел.
— Не позволявайте на Сен-Жермен да ви уплаши — отвърна Уилям.
— Моля, господине — в този момент музиката заглъхна и спести неудобството да си проправя път сред танцуващите двойки. Преди оркестърът да засвири нов валс, Изабел се усмихна на графа. — Още веднъж благодаря, Уилям.
Без да дочака отговора му, Изабел напусна дансинга и се насочи към херцогинята. Добра се до нея почти едновременно с настойника си.
Джон я улови за ръка и я поведе обратно към дансинга.
— Вие сте почти гола — с упрек в гласа прошепна той.
— В сравнение с роклите на останалите дами моята е направо строга — отвърна Изабел. При следващите й думи в гласа й можеше да се долови хаплива нотка: — Погледнете само Аманда Стенли и Луси Спенсър.
Тъмните очи на Джон се присвиха заплашително.
— Защо танцувахте с Гримсби?
— Той ме накара — невъзмутимо отвърна Изабел.
— Ще скочите ли от някой мост, ако ви накара?
— Поведението ви е смехотворно — Изабел понечи да се обърне и да напусне дансинга.
Джон стисна китката й, принуждавайки я да остане.
— Да не сте посмяла.
Изабел се примири със съдбата си. В края на краищата най-важното бе да не предизвика скандал.
— Стойте далеч от Гримсби — предупреди я Джон. — Той не е мъж за вас.
— Намирам Уилям за доста привлекателен — отвърна Изабел и го дари с по-сладка от мед усмивка.
— Уилям, така значи? — повтори Джон. — Чуйте ме добре, госпожице Монтгомъри. Гримсби желае да ме компрометира пред всички и не би се посвенил да ви използва, за да осъществи намеренията си.
— Не ви вярвам — отвърна Изабел. — Граф Рипън е човек на честта — веднага след края на валса Изабел обясни: — Следващият танц вече е обещан.
Трябваше час по-скоро да се огледа за някой партньор. Погледът й спря на един слаб тъмнокос мъж, който стоеше облегнат на една от стените и я наблюдаваше. За пръв път в живота си тя се отправи към барон Редисдейл.
— Готова съм — рече Изабел.
— За какво? — попита Никола дьо Жавел.
— За нашия танц, забравихте ли?
Дьо Жавел прие поканата й. Той улови Изабел за ръка и я поведе към дансинга.
Допира на пръстите му й бе противен, но тя се опита да изглежда доволна. По време на валса направи всичко възможно, за да държи Никола на разстояние, като тайно се питаше дали гневът на херцога не е за предпочитане пред този танц.
— Трябва да говоря с теб на четири очи — настойчивият глас на Никола я изтръгна от обърканите й мисли.