— Как можеш да бъдеш толкова невъзмутим? — попита Рос. — Този човек е решен да ни разори.
Джон сви рамене.
— Уилям много страда от загубата на сестра си.
— Но Ленор е мъртва от пет години — напомни му Рос.
— Братко, нека оставим тази тема на мира. — След като бе погледнал крадешком младия Монтгомъри, който внимателно следеше разговора им, Джон отново се обърна към най-малкия си брат. — Ще ти заема сумата, но заради растящото напрежение между двете страни ще отпътувате за Бермудите с някой от моите кораби. Оттам можете да продължите с кораб на някоя неутрална държава. Разбрахме ли се?
Джейми Сен-Жермен и Майлс Монтгомъри се спогледаха. Лицата им грейнаха. В отговор на кимването на приятеля си, Джейми се обърна към Джон и рече:
— Има още нещо, за което трябва да поговорим.
„Значи все пак в цялата тази работа има някаква уловка“ — помисли си Джон, повдигна въпросително вежди и впери поглед в приятеля на брат си, когато Джейми рече:
— Кажи му ти.
— Ваша светлост, безпокои ме още нещо — поде Майлс Монтгомъри. — Боя се, че докато съм далече от дома, мащехата ми може да се опита да ощети сестра ми. — Той замълча за миг, сякаш, за да събере смелост, и се покашля. След това продължи: — Моля ви временно да поемете ролята на настойник на Изабел…
— Не.
— Ваша светлост, горещо ви моля да не ми отказвате. Изабел е интелигентна, добра и няма да ви създава никакви неприятности. Тя е необикновено красива, с руса коса…
— Не си падам по блондинки — прекъсна го Джон. — На четиридесет възнамерявам да се оженя отново, този път за най-грозната брюнетка, която открия.
Рос избухна в звучен смях, но си спечели сърдит поглед на по-големия си брат.
— Изабел е образована млада дама — намеси се Джейми.
— Руса, синеока и образована? — подигравателно попита Джон.
— По-скоро теменуженосини — поправи го Майлс.
— Моля?
— Очите й са с цвят на теменужки.
Рос Сен-Жермен не можа да се сдържи и се закиска. След като бе пронизал брат си с унищожителен поглед, Джон попита:
— И с какви умения се отличава прелестната девойка? Изкусна бродерия? Пиано?
— Изабел свири на флейта — обясни Майлс.
— При това божествено — добави Джейми.
— Флейтата вече не е на мода — отбеляза Рос и си спечели кисел поглед от страна на по-малкия си брат.
— Вероятно разбира от мода и клюки — предположи Джон. — Всички млади дами от висшето общество притежават тази дарба.
— Изабел предпочита семплото облекло — отвърна Майлс, поклащайки глава. — Освен това не проявява никакъв интерес към светските клюки.
Джон се ухили невярващо.
— Покажете ми една жена, която не си пада по клюките — рече той, — и аз съм готов да се обзаложа, че тя е глухоняма. Е, млади приятелю, какви дарби притежава сестра ви?
— Освен свиренето на флейта Изабел умее да се оправя чудесно с числата — отвърна Майлс.
— С числа? — повтори Джон. — Какво значи това?
— Изабел води счетоводните ми книги — обясни Майлс. — Разбира се, аз проверявам сметките си на всяко тримесечие.
— Наистина ли сте поверил финансите си на една жена?
Монтгомъри кимна.
Джон дълго го гледа, без да продума.
— Сестра ви, изглежда, е забележителна млада дама — рече накрая той. — Въпреки това трябва да отхвърля молбата ви.
Обръщайки се към Джейми, Майлс рече:
— В никакъв случай не бих оставил Изабел на Делфиния.
Джейми погледна умоляващо брат си, който, от своя страна, се обърна за помощ към Рос. Той само се ухили и сви рамене.
— Дадено — отстъпи Джон, не желаеше да разочарова най-малкия си брат. — Временно ще вляза в ролята на настойник на сестра ви и ще се погрижа за финансите ви.
— Благодаря, ваша светлост — Майлс погледна към Джейми и продължи. — Има още една дреболия, за която бих искал да ви помоля.
— Монтгомъри, не насилвайте късмета си — предупреди го Джон.
— На първи май Изабел ще навърши осемнадесет — обясни Майлс с подкупваща усмивка. — Ако дотогава не съм се върнал, в никакъв случай не давайте съгласието си за женитбата й с Никола дьо Жавел. Ако изпитвате влечение към нея, я вземете за жена, иначе трябва да бъде въведена в обществото.
— Ще уважа желанието ви, що се отнася до Дьо Жавел, но не се ползвам с добро име сред дамите — отвърна Джон. — Боя се, че ако взема момичето под крилото си, с името й е свършено.
— Намирам идеята за чудесна — намеси се Рос.
Джон се обърна към брат си и го погледна слисано. Бе типично за Рос да го поставя в неловки ситуации. Как можеше да избегне този глупав ангажимент, при положение че собственият му брат го нападаше в гръб?