— Какво има? — недоверчиво попита Изабел.
— Имам вести от брат ти — отвърна той. — Моля те, ела с мен навън.
Изабел дълго го гледа, без да проговори. Последното нещо, което би й хрумнало, бе разходка с Никола дьо Жавел. След това обаче й хрумна, че Никола бе запознат със сделките на брат й и вероятно казваше истината. Но защо Джон не бе получил известие от Майлс? А може и да бе получил, но да не бе успял да й съобщи за това заради спора, избухнал между тях.
Изабел потърси с поглед херцога и го видя да танцува с Аманда Стенли. Теменуженосините й очи се върнаха към лицето на Никола, а след това тя кимна.
Докато напускаха залата, Изабел погледна крадешком Никола и го видя как кимна на някого в залата. Проследявайки погледа му, забеляза Делфиния едва доловимо да кимва в отговор. Дали двамата не си разменяха някакви тайни знаци? И ако да, какво означаваха те? Нещо не бе наред.
Изабел се поколеба дали не правеше грешка, но след това желанието да научи нещо за Майлс я накара да продължи.
— Сигурен ли си, че е прилично да излизаме само двамата? — угрижено попита Изабел.
Никола й се усмихна окуражително.
— Уверявам те, че навън има и други двойки.
Когато очите й свикнаха с тъмнината, Изабел изпита облекчение. Макар да виждаше само на няколко метра пред себе си, тя забеляза по водещата към улицата алея да се разхожда още една двойка и реши, че безпокойството й било напразно. Никола я отведе в обратната посока, а когато стигнаха стената, отделяща имението на семейство Дебре от съседното, той се ухили потайно.
— Е, какво пише Майлс? — попита Изабел. Неочаквано Никола стисна ръцете й над лактите и я дръпна към себе си. За няколко мига ужасът парализира ята й. Хрумна й абсурдната мисъл, че той е много поен, отколкото бе предполагала.
— Изабел, аз те обожавам — прошепна Никола, докато устните му търсеха нейните.
— Пусни ме, идиот! — извика Изабел и започна да се съпротивлява.
— Обичам те — повиши глас той, притискайки я още по-силно. — Бих искал да те направя…
— Дамата каза да я пуснете — прозвуча от мрака един глас. Никола се подчини и Изабел трескаво заотстъпва. Когато се обърна, видя пред нея да стои Уилям Гримсби.
— Бог да ти прости, Никола — рече Изабел и побърза да застане до спасителя си. — Уилям, бих искала да се върна вътре.
По обратния път към къщата се сблъскаха с Джон. Изражението на настойника й ужаси Изабел. Тя се опита да му обясни как стояха нещата.
— Никола ме подмами да изляза навън с него, а Уилям ми се притече на помощ.
Джон прониза с поглед Гримсби. Уилям кимна кратко, обърна се и понечи да влезе в къщата.
— Ако още веднъж се опитате да злепоставите госпожица Монтгомъри — предупреди Джон, — с най-голямо удоволствие ще сложа край на презрения ви живот. Разбрахте ли ме? — Барон Редисдейл кимна и се втурна в къщата. — Глупостта ви ме вбесява — каза Джон, който неочаквано се бе обърнал към нея. — Да излезете с мъж в някакъв тъмен парк! Това можеше да ви злепостави, и тогава нямаше да ви остане друг избор, освен да се омъжите за въпросния мъж.
Изабел мълчаливо му обърна гръб и понечи да влезе в къщата, но Джон я улови над лакътя и внимателно, но по нетърпящ възражение начин я накара да го погледне.
— Не се опитвайте отново да ми избягате, докато говоря с вас — изръмжа той.
— Следвам само съветите ви, ваша светлост — отвърна тя. — Трябва веднага да се върна в къщата, в противен случай ще се компрометирам и няма да ми остане никакъв друг избор, освен да застана пред олтара с вас. А това, уверявам ви, би било участ, по-жестока дори от смъртта.
— Сарказмът не ви подхожда — упрекна я Джон.
— Вашата грубост също е неуместна.
Гневът му сякаш започваше да се уталожва.
— Права сте — за нейно най-голямо учудване каза Джон. — Просто трябваше да ви предупредя колко опасни и коварни могат да бъдат мъжете.
— Държахте се много неучтиво с граф Рипън — констатира Изабел. — Дори не му благодарихте за това, че ми се притече на помощ.
— Защо да го правя? — на устните на Джон трепна едва доловима усмивка. — В края на краищата той узурпира задълженията ми като ваш настойник.
— Ваша светлост, вие сте непоправим.
— Изабел, чуйте ме добре. Гримсби ме мрази и ще се опита да ви използва, за да ми навреди.
— Не ви вярвам — възрази тя. — Защо всъщност враждувате с графа?
Джон сведе поглед.
— Гримсби иска да ме разори. — Изабел го погледна и почувства, че крие нещо. — Посветете се на потенциалните кандидати за женитба, които се тълпят около вас, и изберете някой от тях — мисълта, че тя можеше да се омъжи за някой от младите глупаци в балната зала на семейство Дебре го изпълни с погнуса и напълно му развали настроението. — Бих искал час по-скоро отново да изчезнете от живота ми. До гуша ми дойде от това, да отговарям за вас.