— Не съм ви молила да поемате отговорност за мен — гневно отвърна тя, защото не искаше да бъде в тежест никому, най-малко пък на него.
— Да, но брат ви ме помоли — лаконично отвърна Джон. — Чуйте ме, Изабел. Съжалявам, че…
— Имам главоболие — прекъсна го Изабел. — Прибирам се у дома.
— Ще наредя на Галагър да ви откара до Монтгомъри Хаус — отвърна Джон и й подаде ръка.
Погледът на теменуженосините й очи спря върху протегнатата му длан, след което младата жена мина покрай него с високо вдигната глава и влезе в къщата.
Нямаше намерение да му прощава високомерието, докато той продължаваше да се меси в живота й. Изабел се закле да не стъпи на светско събитие дотогава, докато Жизел не се появи отново, за да я закриля.
8
Къркорещият стомах й напомни за часовете, които бяха изминали, откогато бе сложила нещо в устата си. Мили Боже, изпитваше вълчи глад.
Изабел стоеше пред огледалото в единия от ъглите на стаята си и докато отново прехвърляше през ума си събитията от предишната вечер, тя несъзнателно приглаждаше с длани бялата си батистена рокля. Накрая се отърси от обзелия я унес и се обърна, за да излезе от стаята.
— Слава Богу — изненадано възкликна тя, видяла Жизел да седи в любимото си кресло пред камината. — Къде беше цяла седмица?
— Навсякъде и никъде — отвърна Жизел с небрежен жест. — Да не би да си се безпокоила за мен?
— Липсваше ми.
Изабел прекоси стаята, за да седне на пода пред креслото на възрастната жена.
— Благодаря ти, дете мое.
— Нуждаех се от съвета ти.
— В такъв случай наистина съжалявам, че отсъствах толкова дълго — отвърна Жизел.
— Прощавам ти.
— Прошката е божествен дар — рече Жизел.
— Къде беше толкова дълго? — попита Изабел. — Да не би да трябва да се грижиш и за някой друг.
— Не, дете мое. Всеки човек си има свой ангел хранител — отвърна Жизел. — За какво си искала да се посъветваш с мен?
— Херцог Ейвън те е видял… тогава, в градината… — прошепна Изабел.
— Да, зная.
— Но как е възможно? Никой преди не те е виждал.
Възрастната жена сви рамене.
— Негова милост има голямо сърце.
— Негова милост изобщо няма сърце.
— Заблуждаваш се, дете мое. Джон Сен-Жермен крие чувствата си, защото се бои да не бъде наранен отново.
— Наранен? — изненадано попита Изабел. — От кого е бил?
— От покойната си съпруга.
— Какво се е случило?
— Знаеш, че не давам и пет пари за приказките на хората. Трябва да питаш лично негова милост — Изабел й хвърли изпълнен с укор поглед. — Няма да ме накараш да се размекна и да издам нещо — рече Жизел. — Ако искаш да узнаеш какво се е случило, трябва да го попиташ лично.
— Е, добре — отвърна Изабел и смени темата. — Кога се връща Майлс?
— Брат ти ще се върне, когато двамата с принца се венчаете.
— Нямам намерение да се омъжвам, преди да съм се влюбила — възрази Изабел. — Бих искала да прекарам още много дни с теб, свирейки на флейта край Ейвън.
— Аз не съм от този свят и не мога да остана вечно — рече Жизел. — След време отново ще седиш на брега на Ейвън, но вече с дъщеря си.
Думите й накараха Изабел да се усмихне. Наистина в момента тя не възнамеряваше да се омъжва, но един ден щеше да има собствено семейство.
— Приеми поканата на граф Рипън за разходка в Хайд Парк — думите на Жизел накараха Изабел да наостри слух.
— Но графът не ме е канил на разходка — отвърна Изабел.
— Ще го направи.
— Уилям Гримсби ли е тъмният принц?
— Да нямаш проблеми със зрението? — отвърна Жизел. — Уилям Гримсби е рус.
Ядосана, Изабел скочи и стрелна с поглед своя ангел хранител.
— Ти си непоправима.
— Иди да закусиш — усмихнато рече възрастната жена.
Изабел се запъти по коридора към кухнята. Докато минаваше покрай стаята на мащехата си, дочу зад вратата един познат глас. Тя спря неволно и се ослуша.
— Но нали ти сама ме накара — оплакваше се Никола дьо Жавел.
— Казах ти да я прелъстиш, а не да я насилваш — възмутено отвърна Делфиния.
— Предположих, че ще се омъжи за мен, ако я компрометирам — защитаваше се Никола.
— Заблуждавал си се.
— Ако Гримсби не се бе намесил…
— Престани да хленчиш, Никола — прекъсна го Делфиния. — Звучиш като някое настъпено кутре.
— Какво ще правим сега? — попита Никола.
— Една-две седмици ще стоиш настрана от Монтгомъри Хаус — обясни Делфиния. — Дотогава това произшествие ще бъде забравено и ще можеш отново да започнеш да я ухажваш. И, за Бога, използвай стълбището за прислугата, защото не бих искала да те види тук.