— Дете мое, изглежда, си отворила сърцето си за него — Жизел я погледна с бялото на очите си.
Думите й изненадаха Изабел.
— Как ти хрумна?
— Току-що се застъпи за него пред мен, твърдейки, че не бил абсолютно безнадежден случай.
Тъй като разговорът за растящата й симпатия към херцога й бе неприятен, Изабел стана.
— Още е много рано. Мисля, че ще си легна отново.
— Искаш ли да ти свиря, докато заспиш? — попита Жизел. — Както едно време, когато бе дете. Помниш ли?
— Беше божествено.
Изабел се пъхна под завивките и ги придърпа до брадичката си. Възрастната жена седна на ръба на леглото и засвири приспивна песен, докато младата жена не потъна в дълбок, непробуден сън.
Три часа по-късно Изабел вече бе готова за разходката из Хайд Парк. Носеше синя рокля от коприна и фино изпредена вълна, а към нея модна наметка и ботушки. Както обикновено, се бе отказала от шапката, а косата й бе сплетена на дебела плитка и прибрана в кок на тила.
След един последен поглед в огледалото, Изабел реши, че е готова. Тя погледна към камината, но нейният ангел хранител бе изчезнал.
— Тръгвам, Жизел — плахо извика Изабел. — Където и да си.
Тя се запъти към вратата, но замръзна на място, когато чу един познат глас да казва:
— Приятна разходка, дете мое.
Изабел се обърна, но стаята беше празна. Тя се усмихна на своенравието на своя ангел хранител и напусна стаята в чудесно настроение. Джон вече я очакваше. Той вдигна поглед, а усмивката му задъха пулса й.
„Дали това наистина не е любов? — запита се Изабел. — Или се разболявам?“
— Точността ти ме изненадва приятно — рече Джон, когато тя застана пред него. — Ненавиждам хората, които закъсняват.
— Винаги съм точна — увери го Изабел. — Чух обаче, че точността вече не била на мода сред дамите от висшето общество.
— Остани каквато си, Бел — Джон я поведе към вратата. — Харесвам те такава.
Прекрасният ден бе рядкост за началото на април. Слънцето грееше на безоблачното небе, а приятен бриз нежно галеше лицето й.
Джон й подаде ръка, за да й помогне да се качи в каретата, но Изабел спря и засланяйки очите си с ръка, погледна към небето.
— Какво правиш? — попита той.
— Търся облачетата, които поръчах — Изабел се обърна към него и забеляза, че той се хили.
Двамата седнаха плътно един до друг в тегленото от бели жребци ландо. Джон пое юздите и потегли в посока Пикадили. Оттам продължиха по Парк Лейн към входа на Хайд Парк.
В това приказно априлско утро всички знатни жители на Лондон бяха излезли на разходка в Хайд Парк. Повечето от тях поздравяваха учтиво херцог Ейвън и годеницата му и Изабел се учуди колко много хора познава бъдещият й съпруг и както по всичко личеше, го уважаваха.
— Не предполагах, че тези хора ме познават — каза Изабел, след като от една карета с възрастни дами й бяха помахали за поздрав.
— Приятелки на майка ми — обясни Джон. — Бяха на бала на дебютантките, даден в твоя чест.
— Поздравяват ме само заради теб — прибързано рече Изабел.
— Трябва да си вярваш повече — той се обърна към нея. — Да не би да се боиш от тези хора?
Тя сви рамене.
— Повярвай ми, съкровище — рече Джон. — Тези хора имат повече основания да се боят, че ти може да не ги приемеш.
— Само заради теб — Изабел се въздържа от повече коментари и вдиша с пълни гърди благоуханния пролетен въздух. — Как успя да осигуриш толкова прекрасен ден?
— Всемогъщият чу молбите ми.
— Молиш ли се?
— Зависи кой как го разбира — с усмивка отвърна Джон, от което по гърба й полази приятна тръпка. — Мисля, че забележителните личности са добре приети както тук, така й отвъд. Между другото, как е твоят ангел хранител?
— Ако трябва да бъда честна, тя е сърдита, задето отричаш съществуването й.
— Нали знаеш, че съм непоправим скептик.
Изабел се престори, че не бе чула шегата му. Ненадейно погледът й попадна на една двойка, яздеща право към тях. Когато разпозна Уилям Гримсби, стомахът й се сви. Спътницата му бе чернокоса красавица, която Изабел не бе виждала преди.
Дали граф Рипън бе узнал за годежа й с херцога? Обратното й изглеждаше невероятно. Цял Лондон знаеше за техния годеж, за който бе писал дори „Таймс“.
— Случило ли се е нещо? — попита Джон.
— Уилям Гримсби язди към нас — Изабел постави длан върху ръката му. — Надявам се вие двамата да се държите възпитано.
Джон обърна глава и погледна натам. Ведрото му допреди миг изражение помръкна. За най-голяма изненада на Изабел вместо в графа той впери поглед в чернокосата красавица.