Рю кимна.
— Днес е двадесет и четвърти април, което означава, че утре е празникът в чест на свети Марко. От утре по залез-слънце ще започнеш да постиш, а през нощта ще опечеш един сладкиш от пшенично и ечемичено брашно и яйчена черупка сол. След това ще оставиш кухненската врата отворена. Бъдещият ти съпруг ще влезе и ще обърне сладкиша.
— Мисля, че си струва да опитам — изражението на Рю се разведри.
— Ако не помогне, поне няма да навреди.
— Ами ако никой не дойде? — Тази мисъл накара Рю да пребледнее.
— Не ставай глупава — отвърна Изабел.
— Сигурна съм, че моят приказен принц ще дойде — малко по-весело рече Рю.
След вечерята и последните валсове, малкото останали гости се събраха в залата за игра на карти, от която долитаха оживени разговори. Изабел напразно се бореше с една прозявка.
— Ще те изпратя до вкъщи — Джон й се усмихна нежно.
— Някои от гостите ни все още не са си тръгнали — възрази Изабел.
— Ако си тръгнем, те няма да имат друг избор и ще трябва да сторят същото — обясни той.
След като бе донесъл наметката й, Изабел с радост се остави да бъде изведена от залата. Икономът на херцогинята им отвори вратата и те слязоха по стълбището.
Галагър бе спрял каретата до отсрещния тротоар на улицата. Когато ги забеляза, той понечи да се приближи, но Джон му даде знак да остане на мястото си. Двамата с Изабел стъпиха на улицата, но спряха за миг, дочувайки един женски глас:
— Изабел!
Джон и Изабел се обърнаха и направиха няколко крачки към Лобелия и Спюинг, които стояха на стълбището пред входната врата.
— Стивън поиска ръката ми — развълнувано извика Лобелия. — Елате, ще…
В този миг нощната тишина бе прорязана от оглушителен изстрел.
Джон се хвърли към Изабел и я закри с тялото си. Отекна втори изстрел, след него един самотен конник прелетя в галоп по улицата и изчезна в нощната мъгла.
— Ранена ли си? — попита Джон, докато й помагаше да се изправи.
Трепереща от страх, Изабел поклати глава.
— А ти?
— Не — лицето му бе разкривено от гняв.
Лобелия стоеше на стълбището и пищеше, сякаш се бяха опитали да убият нея, докато Спюинг видимо се колебаеше дали да се опита да я успокои, или да се увери, че херцогът и годеницата му са добре. След секунди Галагър вече бе при тях. Рос и останалите гости също излязоха, привлечени от вдигналата се врява.
— Какво се е случило? — попита Рос.
— Стреляха по нас — Джон се обърна към кочияша си. — Галагър, незабавно осведоми „Боу Стрийт Ранърс“. Ще прекараш нощта тук — каза той на Изабел, докато я водеше по стълбите към дома на майка си. — Утре сутринта ще се върнеш в Монтгомъри Хаус и ще си събереш нещата. Искам час по-скоро да напуснеш Лондон. — Във вестибюла той обясни на майка си: — Възнамерявам да я изпратя на сигурно място в Ейвън Парк.
— Разбирам — отвърна херцогинята.
— Не се безпокой — намеси се леля Естер. — Ние ще я закриляме.
Изабел не знаеше дали да плаче, или да се смее. Не можеше да си представи как две възрастни дами щяха да я закрилят. Освен това нямаше нужда от закрила. Бе готова да заложи живота си, че куршумът не бе предназначен за нея. Тя отвори уста, за да възрази, но Джон я изпревари:
— Ако се съпротивлява, я заключи в стаята й — обърна се към майка си той. — Изабел стисна устни. — Отведи я горе и я сложи да си легне — добави той.
— В опасност си ти, не аз! — не можа да се сдържи Изабел. — Не мога да те оставя сам в такъв час!
— Благодаря за загрижеността — тихо рече Джон, — но тази нощ негодникът със сигурност няма да направи повторен опит да ме убие — Той я целуна по устните. — Двамата с Рос ще обсъдим ситуацията в работния ми кабинет.
— Но утре…
— Утре ще заминеш за Ейвън Парк — обясни той. — Няма да мога да се съсредоточа, ако постоянно се безпокоя за сигурността ти.
— Разбирам — промърмори Изабел. — Тази работа не ми харесва, но ще ти се подчиня. Обещай ми да се пазиш.
Той я прегърна през раменете и я съпроводи до главното стълбище. След това се наведе към нея и шеговито пошушна на ухото й.
— Ако ми се случи нещо, няма да ти се наложи да се омъжиш за мен. Само преди две седмици тази мисъл доста би ти допаднала.
— Не желая зло никому — имитирайки тона му, тя прошепна: — Ако ти се случи нещо, ще бъда принудена да се омъжа за Никола дьо Жавел. Моля те, бъди предпазлив.
11
Осем безкрайно дълго седмици Изабел живя в страх.
В безопасност ли бе Джон? Кой желаеше смъртта му? Никола дьо Жавел, които бе решен да се ожени за нея? Изабел отхвърли тази мисъл. Никола бе страхлива невестулка. Дори един плъх имаше повече ум от него.