Выбрать главу

Младата жена се върна в стаята си и облече нощницата, изработена специално за първата й брачна нощ. Коприненият пеньоар бе широк, без ръкави и почти прозрачен.

— Смисълът на тази нощница е да подклажда мъжката страст.

Изабел се обърна изненадано и видя Жизел да седи на любимото си място пред камината.

— Какво знаеш ти за мъжката страст? — попита младата жена.

Жизел й се усмихна многозначително, но не отвърна нищо.

— Джон ли е бащата на Лили?

Жизел сви рамене.

— Има ли някакво значение?

Изабел поклати глава.

— И Мъртъл ли е ангел хранител като теб?

Жизел се подсмихна.

— Мъртъл е невидимата приятелка на момичето.

— Хората мислят, че ти също си невидима, защото не могат да те видят и чуят — възрази Изабел.

— Е, светът е пълен със скептици. Твоят принц идва.

Едно почукване, дошло от вратата, която свързваше спалнята й с тази на херцога, накара Изабел да наостри слух. Тя потърси с поглед Жизел, но възрастната жена бе изчезнала.

Изабел стана и се приближи към вратата. Появата на Лили поне й бе спестила обезпокоителните мисли за първата брачна нощ.

Когато отвори вратата, Изабел се оказа очи в очи с невероятно привлекателния й съпруг. Джон носеше халат от черна коприна, привързан на кръста с копринен колан. Погледът й попадна върху отворените ревери на халата му, които разкриваха мускулестите му гърди.

Мъжественото излъчване на съпруга й я смути. Забелязала интереса, с който тъмните му очи изучават тялото й, Изабел се изчерви и засрамено сведе поглед.

— Да не би първата ни брачна нощ да се отлага? — попита Джон. Изабел поклати глава. — Мина ли ти мигрената?

— Напълно — отвърна тя.

Джон огледа стаята, след това отново се обърна към нея.

— Къде е тя?

— Лили и Джунипър спят в стаята в края на коридора — обясни Изабел.

Джон кимна. Изглежда, съпругата му се бе оказала достатъчно разумна да отложи решаването на деликатния проблем за сутринта.

— Имам изстудено шампанско — рече той и й предложи ръката си, за да я отведе в своята спалня. — Ще изпиеш ли една чаша с мен?

За миг в душата му се прокрадна подозрението, че Изабел ще откаже, но след това тя сложи длан в неговата. „Изглежда така, сякаш отива на ешафода“ — помисли си той, докато прекосяваха спалнята му, за да седнат пред камината. Беше пребледняла като платно и луничките й се открояваха дори по-ясно от обикновено, а върху очарователното й лице беше легнала сянка на уплаха.

„Проклятие“ — изруга мислено Джон. Опитът му с уплашени девици се простираше до първата му брачна нощ с Ленор Гримсби, а тя не бе протекла никак приятно. Трябваше да бъде нежен и търпелив, защото от тази нощ до голяма степен зависеше бъдещият им семеен живот.

Джон премести поглед от бледото й лице към побелелите кокалчета на сплетените й пръсти, след това към тялото й, което се виждаше под прозрачната нощница. Мили Боже, тя бе невероятно красива.

Той отвърна поглед, отпуши шампанското и наля в приготвените кристални чаши.

— Какво ще кажеш да седнем на кушетката, да пийнем шампанско и да си побъбрим — предложи той.

— Искаш просто да си бъбрим? — учудено попита Изабел.

Джон не можеше да каже дали в гласа й бе прозвучало разочарование или облекчение. Недоверчивото й изражение обаче едва не го накара да прихне.

— Седни в мен — рече Джон.

— Не е необходимо — възрази тя. — Има достатъчно място и за двама ни.

— Бих искал да си по-близо до мен — отвърна той. — Моля.

Молбата му правеше чудеса. Тя кимна и седна в скута му. Джон я прегърна с лявата си ръка и нежно я притисна към гърдите си.

— Пийни малко — той поднесе чашата към устните й.

Изабел отпи от чашата и хлъцна.

— Шампанското ме гъделичка в носа — усмихнато каза тя.

Джон отвърна на усмивката й. След като бе отпил, той остави чашата си на пода и накара Изабел да склони глава на рамото му.

— Приятно ли ти е така? — попита той, галейки рамото й.

— Да — отвърна Изабел и го погледна изпод русите си мигли.

— Скъпа, не бива да се боиш. Сливането на мъжа и жената е нещо напълно естествено и укрепва тяхната… — Джон замълча и преглътна думата любов. — То скрепява обета, който са си дали. Без това той би бил празен и безсмислен. Разбираш ли?

— Струва ми се.

— Ще споделиш ли леглото ми? — попита той.

Изабел го погледна с огромните си теменуженосини очи. Тя мълча толкова дълго, че Джон вече се бе подготвил за отказ. Какво щеше да прави тогава?

Изабел се освободи от прегръдката му и стана.

— Да, ще споделя леглото ти — прошепна едва чуто.