Младата жена се върна в стаята си и облече нощницата, изработена специално за първата й брачна нощ. Коприненият пеньоар бе широк, без ръкави и почти прозрачен.
— Смисълът на тази нощница е да подклажда мъжката страст.
Изабел се обърна изненадано и видя Жизел да седи на любимото си място пред камината.
— Какво знаеш ти за мъжката страст? — попита младата жена.
Жизел й се усмихна многозначително, но не отвърна нищо.
— Джон ли е бащата на Лили?
Жизел сви рамене.
— Има ли някакво значение?
Изабел поклати глава.
— И Мъртъл ли е ангел хранител като теб?
Жизел се подсмихна.
— Мъртъл е невидимата приятелка на момичето.
— Хората мислят, че ти също си невидима, защото не могат да те видят и чуят — възрази Изабел.
— Е, светът е пълен със скептици. Твоят принц идва.
Едно почукване, дошло от вратата, която свързваше спалнята й с тази на херцога, накара Изабел да наостри слух. Тя потърси с поглед Жизел, но възрастната жена бе изчезнала.
Изабел стана и се приближи към вратата. Появата на Лили поне й бе спестила обезпокоителните мисли за първата брачна нощ.
Когато отвори вратата, Изабел се оказа очи в очи с невероятно привлекателния й съпруг. Джон носеше халат от черна коприна, привързан на кръста с копринен колан. Погледът й попадна върху отворените ревери на халата му, които разкриваха мускулестите му гърди.
Мъжественото излъчване на съпруга й я смути. Забелязала интереса, с който тъмните му очи изучават тялото й, Изабел се изчерви и засрамено сведе поглед.
— Да не би първата ни брачна нощ да се отлага? — попита Джон. Изабел поклати глава. — Мина ли ти мигрената?
— Напълно — отвърна тя.
Джон огледа стаята, след това отново се обърна към нея.
— Къде е тя?
— Лили и Джунипър спят в стаята в края на коридора — обясни Изабел.
Джон кимна. Изглежда, съпругата му се бе оказала достатъчно разумна да отложи решаването на деликатния проблем за сутринта.
— Имам изстудено шампанско — рече той и й предложи ръката си, за да я отведе в своята спалня. — Ще изпиеш ли една чаша с мен?
За миг в душата му се прокрадна подозрението, че Изабел ще откаже, но след това тя сложи длан в неговата. „Изглежда така, сякаш отива на ешафода“ — помисли си той, докато прекосяваха спалнята му, за да седнат пред камината. Беше пребледняла като платно и луничките й се открояваха дори по-ясно от обикновено, а върху очарователното й лице беше легнала сянка на уплаха.
„Проклятие“ — изруга мислено Джон. Опитът му с уплашени девици се простираше до първата му брачна нощ с Ленор Гримсби, а тя не бе протекла никак приятно. Трябваше да бъде нежен и търпелив, защото от тази нощ до голяма степен зависеше бъдещият им семеен живот.
Джон премести поглед от бледото й лице към побелелите кокалчета на сплетените й пръсти, след това към тялото й, което се виждаше под прозрачната нощница. Мили Боже, тя бе невероятно красива.
Той отвърна поглед, отпуши шампанското и наля в приготвените кристални чаши.
— Какво ще кажеш да седнем на кушетката, да пийнем шампанско и да си побъбрим — предложи той.
— Искаш просто да си бъбрим? — учудено попита Изабел.
Джон не можеше да каже дали в гласа й бе прозвучало разочарование или облекчение. Недоверчивото й изражение обаче едва не го накара да прихне.
— Седни в мен — рече Джон.
— Не е необходимо — възрази тя. — Има достатъчно място и за двама ни.
— Бих искал да си по-близо до мен — отвърна той. — Моля.
Молбата му правеше чудеса. Тя кимна и седна в скута му. Джон я прегърна с лявата си ръка и нежно я притисна към гърдите си.
— Пийни малко — той поднесе чашата към устните й.
Изабел отпи от чашата и хлъцна.
— Шампанското ме гъделичка в носа — усмихнато каза тя.
Джон отвърна на усмивката й. След като бе отпил, той остави чашата си на пода и накара Изабел да склони глава на рамото му.
— Приятно ли ти е така? — попита той, галейки рамото й.
— Да — отвърна Изабел и го погледна изпод русите си мигли.
— Скъпа, не бива да се боиш. Сливането на мъжа и жената е нещо напълно естествено и укрепва тяхната… — Джон замълча и преглътна думата любов. — То скрепява обета, който са си дали. Без това той би бил празен и безсмислен. Разбираш ли?
— Струва ми се.
— Ще споделиш ли леглото ми? — попита той.
Изабел го погледна с огромните си теменуженосини очи. Тя мълча толкова дълго, че Джон вече се бе подготвил за отказ. Какво щеше да прави тогава?
Изабел се освободи от прегръдката му и стана.
— Да, ще споделя леглото ти — прошепна едва чуто.