Джон също стана и протегна ръка, сякаш искаше да я отведе до дансинга. Погледът на Изабел се плъзна от тъмните му очи към протегнатата към нея длан. Когато погледите им се срещнаха отново, в очите й се четеше уплаха.
— Ще спра веднага, щом пожелаеш — обеща той. — Вярваш ли ми?
Изабел облиза устни с неволен жест. След това постави длан в неговата и двамата се отправиха към леглото.
Дланите на Джон се плъзнаха към раменете й и свалиха презрамките на тънката нощница, която се свлече на пода.
Погледът му се спусна от поруменялото й лице към съвършените гърди, тънката талия и заобления ханш чак до малките стъпала. Когато погледите им се срещнаха, той развърза колана на копринения си халат, който се озова върху нощницата й на пода.
Изабел не откъсваше поглед от адамовата му ябълка, което извика на устните му едва доловима усмивка.
— Погледни ме, Бел — промърмори той. — Моля.
Тази дума, изглежда, правеше чудеса.
Погледът й се плъзна от широките рамене към силно окосмените му гърди. След това още по-надолу и по-надолу.
Джон пристъпи напред. Дланта му погали бузата й, след това по изящната й шия пръстите му се плъзнаха към раменете й.
Без да й остави време за колебание, Джон я привлече неочаквано към себе си и притисна устни към нейните в страстна целувка, от която дъхът й секна. След това я взе на ръце, отнесе я в леглото и легна до нея.
Устните им отново се сляха в нежна целувка, която сякаш нямаше да има край. След това той обсипа с целувки слепоочията, клепачите и върха на носа й.
— Обичам луничките ти — промърмори той.
— Какви лунички? — прошепна тя, смутена от пробуждащата се в тялото й страст.
Джон се засмя и плъзна поглед от очарователното й лице към съвършените овали на гърдите й. — Възхитително — прошепна, докато дланта му се спускаше към хълбоците й.
Устните му започнаха да галят гърдите й, спирайки на розовите зърна, за да ги засмучат и да разпалят във вените й непознат огън, който замъгляваше разсъдъка й.
— Разтвори бедра — рече Джон с дрезгав от желание глас.
Изабел се подчини неволно и след като я целуна отново, Джон предпазливо проникна с пръст в нея. Тя отвори уста, за да извика, но той бе по-бърз и притисна устни към нейните в бурна целувка.
— Отпусни се, съкровище — успокои я той, докато още един от пръстите му проникваше в нея. — Искам да си готова за мен.
Докато пръстите му изкусително я галеха, Джон наведе глава, за да целуне отново зърната на гърдите й. Тогава Изабел започна да движи ханша си и пръстите му проникнаха дълбоко в жадното й за ласки тяло.
Стенейки от желание, тя движеше ханша си все по-бързо, и по-бързо.
— Отвори очи, скъпа — Джон коленичи между бедрата й. Изабел го погледна с премрежените си от страст теменуженосини очи.
— Болката ще трае само миг — обеща той.
Веднага след това със силен тласък проникна дълбоко в тръпнещото й тяло. Изабел се вкопчи в него и с вик на изненада се раздели с девствеността си.
Джон остана за миг неподвижен, за да й даде възможност да свикне с непознатото усещане. Накрая започна да се движи, окуражавайки я да стори същото.
Увлечена от вихъра на страстта, Изабел се притисна към слабините му и започна да отвръща на силните му тласъци. Не след дълго усети вълните на екстаза да я отнасят към рая.
Джон се стовари, стенейки, върху й и се изля дълбоко в потръпващата й утроба.
Известно време двамата останаха слети, а учестеното им дишане бе единственият шум в стаята. Накрая Джон се изтърколи от нея и нежно я взе в обятията си. Наблюдавайки учуденото й изражение, му се стори, че в огромните очи с цвят на аметист се отразяваше цялата й душа.
— Съжалявам, че премълчах за войната — каза той. — Не исках нищо да помрачава радостта от този ден. Утре сутрин със сигурност щях да ти го кажа.
— Благодаря ти за деликатността — усмихнато рече Изабел. — А що се отнася до Лили…
— Не бихме ли могли да отложим тази тема за утре? — попита Джон.
— Да, разбира се.
Той нежно я привлече към себе си и я целуна по челото.
— Тогава навярно ще мислим по-трезво.
— И въпреки това тя остава.
Джон се усмихна.
— Заспивай сега, жено.
Изабел затвори очи и съвсем скоро дишането й стана бавно и равномерно. Не след дълго Джон също потъна в дълбок и непробуден сън.
13
„Мили Боже, тя отново си говори.“
На другата сутрин Джон стоеше до прозореца на работния си кабинет и наблюдаваше Изабел, която седеше сама на една пейка в парка.
Приличаше на някой ангел, готов за лудницата. Облечена в бяла памучна рокля, на главата с венец от дъбови листа и теменужки, тя оживено разговаряше с празната пейка. Но къде бе детето?