— Какво искате?
— Пари — изплъзна се от устата на Рю. — Ох! — възкликна веднага след това тя, защото сестра й я бе ощипала.
— Нямам пари за вас — обясни Изабел. — Защо вместо това не се насладите на прекрасния ден.
— Скъпа сестричке — намеси се Лобелия. — Трябва да обновим гардероба си за светския сезон следващата пролет.
— Ти също трябва да се облечеш подобаващо — добави Рю. — Дрехите ти са ужасно старомодни.
Изабел огледа сестрите си. Двете носеха дълги памучни рокли с дълбоки деколтета и бухнали ръкави. Корсажите им бяха украсени с рюшове, а яките — обшити с нежна дантела.
Погледът на Изабел се спря на собствената й строга ленена блуза и виолетова пола. Сестрите й се обличаха като модерни млади дами, докато тя приличаше по-скоро на някоя селянка.
— Имате право — рече накрая Изабел, и пак ги погледна. — Никак не съм в крак с модата. Ще ме извините ли, чака ме още много работа…
— Скоро е осемнадесетият ти рожден ден, а след това ще бъдеш въведена в обществото — напомни й Лобелия. И добави с престорена веселост в гласа: — Имаме нужда от нови дрехи, за да привлечем кандидати за женитба.
— Не мислиш ли, че ще е вълнуващо? — изкряка Рю, очевидно решена да въодушеви Изабел.
Изабел огледа най-напред Лобелия, а след това и нея, докато критичният й поглед не накара двете млади жени да се почувстват неловко. Не би паднала толкова ниско, че да се изкаже пренебрежително за външността им, но доведените й сестри бяха най-невзрачните същества, които някога бе виждала. Модното облекло нямаше да им е достатъчно, ако искаха да подмамят някои кандидат за женитба.
— И аз мисля така — обади се от креслото пред камината Жизел.
— Заминете за Лондон, ако искате — рече Изабел, борейки се с желанието да отвърне на възрастната жена. — Но ще трябва да се задоволите с миналогодишния си гардероб.
— Високомерието ти е неоправдано — промърмори Лобелия и тропна сърдито с крак. — Парите са на Майлс, а не твои.
Рю закима усърдно в знак на съгласие.
— Тогава помолете Майлс да ви даде пари, за да подновите гардероба си — предложи Изабел. — Не мога на своя глава да ви купувам дрехи и тем подобни.
— Точно това и ще направим — тросна й се Лобелия. — Не искам да си умра стара мома като теб… Ела, сестро.
— Колко жалко, че имаш лунички — извика на излизане Рю. — Мъжете презират луничките, знаеш ли.
Вратата се затръшна след нея.
Изабел докосна с пръсти ноздрите си и смутено се обърна към приятелката си.
— Загрозяват ли ме луничките? — попита тя.
— Какви лунички? — Отговорът й накара Изабел да се ухили. — Златният прах по страните ти те прави още по-изкусителна — обясни Жизел.
— Не го казваш просто така, нали?
— Мислиш ли, че ангелите лъжат?
Изабел поклати глава.
— Винаги успяваш да ми повдигнеш настроението.
Тихо почукване привлече вниманието й.
— Кой ли може да е — запита се Изабел. — Мащехата ми няма навика да чука.
На вратата се почука отново.
— Влез — извика Изабел и се усмихна, когато на прага се появи Пебълз, икономът на семейство Монтгомъри.
— Добър ден, госпожице — Пебълз пристъпи към писалището и като й намигна, каза някаква история: — Три вещици били прегазени от карета при злополука. Когато пристигнали пред небесните порти, свети Петър им обяснил, че за тях няма място в рая и трябвало да се върнат обратно на земята. Те трябва да скочат от един облак, като всяка извика името, с което би искала да я наричат в следващия й живот. Първата вещица скочила, викайки: „Лобелия“.
Изабел усети устните й да се разтягат в усмивка.
— Втората вещица скочила от облака, крещейки: „Рю“ — продължи икономът. — Третата, най-старата, се подхлъзнала, изтърколила се от облака и изревала: „Мамка му!“.
Изабел избухна в смях, към който се присъедини и Жизел.
— Знаех си, че ще ви разсмея — рече Пебълз и й подаде някакво писмо. — Един куриер го донесе за вас преди малко. От Лондон.
— Благодаря — Изабел проследи с поглед излизащия иконом. Докато отваряше писмото, тя обясни: — От Майлс е, но не мога да си обясня за какво му е да изпраща куриер, след като може да дойде лично.
Момичето прегледа писмото и рече, мръщейки чело:
— Бог да го пази.
— Лоши новини ли, дете мое?
— Майлс е заминал за Америка по работа и…
— Заминал е за колониите? — възкликна Жизел.
— Америка вече не е колония — обясни Изабел. Вратата се отвори с трясък. В стаята нахлуха Делфиния, Лобелия и Рю.