Изабел извади инструмента от калъфа и попита мимоходом.
— Какво желаеш най-силно?
— Искам да бъда обичана — без да се поколебае, отвърна Лили.
Изабел рязко обърна глава и я погледна. Същото бе пожелала и тя, когато преди много, много години бе срещнала за пръв път своя ангел хранител.
Изабел се наведе към момиченцето и прошепна:
— Аз те обичам.
— О, толкова съм щастлива, че Лизет ме доведе при теб! — Лили плесна с ръце.
Изабел вдигна флейтата към устните си и засвири. Мелодията й бе жизнерадостна като безметежна утринна разходка. Ясни тонове и трели, напомнящи песента на славей, изпълниха парка.
— Ваше височество?
Изабел престана да свири и двете с Лили погледнаха в посоката, от която бе дошъл гласът.
— Простете, че ви прекъсвам — извини се икономът на съпруга й. — Госпожа херцогинята би желала да поговори с вас и детето.
— Благодаря, Добс — Изабел прибра флейтата и погледна въпросително момичето. — Отиваме ли? — На личицето на Лили бе изписано дълбоко разочарование. — Между другото, знаеш ли как целуват пеперудите? — попита Изабел.
— Не.
— Тогава ела насам и затвори очи — когато Лили стори каквото й бе казала младата жена, Изабел погъделичка с мигли бузата й и я накара да се разсмее.
След това двете станаха и се запътиха към къщата. Преди да влязат вътре, Лили се извърна и извика:
— Доскоро, прекрасна градина! Веднага се връщам.
Когато стигнаха до покоите на херцогинята, Изабел почука на вратата. Камериерката ги покани в салона, където завариха възрастната херцогиня и сестра й.
— Скъпа Изабел, двете с Естер заминаваме за Лондон — поздрави снаха си херцогинята.
— Толкова скоро?
— Двамата с Джон имате нужда от време, за да забравите това нещастно произшествие — каза възрастната херцогиня. — Мислиш ли, че би могла да му простиш?
— Няма нищо за прощаване — обясни Изабел. — Станалото станало. Освен това миналото на съпруга ми не ме засяга.
— Радваме се да чуем това — намеси се Естер. — Други млади дами от висшето общество биха… — Тя замълча и прехапа устни, забелязала предупредителния поглед на херцогинята.
— Както виждам, вече сте се сприятелили с малката — усмихнато рече херцогинята. След това се обърна към Лили. — Знаеш ли коя съм аз?
Лили кимна.
— Майката на херцога на съдбата.
Възрастната дама се подсмихна.
— Знаеш ли какво означава това?
Лили поклати глава.
— Аз съм твоята баба — обяви възрастната жена.
Изабел грейна от щастие. Поне един от членовете на семейството се бе вразумил. Лили гледаше възрастната жена със страхопочитание.
— Теса, не можеш да бъдеш сигурна — възрази Естер.
— Пст! — накара я да замълчи херцогинята. — Детето е моя внучка.
— Откъде знаеш? — озадачено попита Изабел.
— Една жена винаги познава своята кръв и плът.
— Как трябва да те наричам тогава? — попита Лили.
— Наричай ме бабо.
Момиченцето грейна и се хвърли в обятията на възрастната жена.
— Наистина ли трябва да си тръгваш?
— Двамата с татко ти имате нужда от време, за да се опознаете — рече херцогинята и прегърна детето. — Ще ми направиш ли една услуга.
Лили кимна.
— Бъди търпелива с него.
— Обещавам, бабо — тържествено рече момиченцето.
— Добре, ще се видим в Лондон. — Херцогинята се обърна към Изабел, която беззвучно изрече едно благодаря. — Разчитам на теб да се грижиш добре за тях и да ги подкрепяш в тежките мигове, които им предстоят.
Изабел кимна с усмивка.
— Разбира се.
— Както вече си разбрала, синът ми може да бъде ужасно своенравен, една неприятна черта, която е наследил от покойния си баща — продължи възрастната дама. — Не се оставяй да те заблуди. Обещай ми да не му позволиш да направи най-голямата грешка в живота си, като отпрати малката.
— Обещавам — отвърна Изабел не по-малко тържествено от Лили.
„Безкрайно щастие.“
Изабел разглеждаше сватбения си пръстен. Ех, защо тези думи не бяха истина!
Предишния ден се бе случило истинско чудо. В мига, в който бе станала съпруга на Джон, животът й се бе променил. Изабел затвори очи и си представи как съпругът й се бе приближил към нея предната вечер. Отново видя широките му рамене, тесния ханш, мускулестите му гърди. Отново почувства устните му, пръстите, които галеха най-интимните й части. Усети тежестта на тялото му, докато я вземаше и двамата се сливаха в едно тяло и една душа.
По лицето й изби руменина. Съзнаваше, че предишната нощ бе изпълнила съпружеските си задължения с огромно удоволствие, и това й се струваше някак греховно.
Наложи си да се овладее. Ако се появеше на вечеря с червено като домат лице, Джон веднага щеше да отгатне за какво бе мислила. Тогава би потънала в земята от срам.