— Какво е счетоводна книга? — попита момичето.
— Книга, в която се записват резултатите от сделките — отвърна той.
— Какво е сделка? — попита Лили и Изабел прихна.
— Ще ти обясня утре — обеща Джон. — Вече е време малките момиченца да си лягат.
Когато се върнаха в къщата, госпожица Джунипър вече чакаше Лили. Момичето целуна Изабел, след което се обърна към Джон.
— Би ли искал да целуна и теб?
Джон се поколеба и за миг Изабел затаи дъх. След това обаче се случи най-голямото от всички чудеса. Той кимна и се наведе, за да може детето да го целуне.
— Ще се моля за стомашното ти неразположение — обясни му момичето.
Джон се ухили.
— Ще се радвам, ако включиш стомаха ми в молитвите си.
Джунипър и Лили се отправиха нагоре по стълбите към стаята на детето, а гласовете им още известно време долитаха до вестибюла.
— Какво е всъщност стомашно неразположение? — попита малката.
— Приказка за принцеса ли искаш, или предпочиташ да узнаеш нещо за стомашното неразположение на негова милост? — попита бавачката.
— За принцеса…
Изабел усмихната се обърна към съпруга си, който обаче не изглеждаше никак развеселен.
— Бих искал да поговорим в кабинета ми — сухо рече той.
Изабел кимна и го последва. Вътре младата жена направи усилие да се успокои и го погледна с очакване.
— Бих искал да обсъдим две неща — каза Джон. Изабел бе наясно, че той не възнамерява да й благодари за отношението към дъщеря му.
— Първо, избягвай да си говориш сама, когато има вероятност някой да те види — нареди.
Изабел отвори уста, за да възрази, но с едно рязко движение той я накара да замълчи.
— Тази сутрин те видях да разговаряш с една от пейките в парка — каза той. — Моля те, не се опитвай да изпитваш интелигентността ми, като ми разправяш врели-некипели за разни ангели — пазители.
Изабел отново отвори уста. Имаше много неща за изясняване и най-вече неговият скептицизъм по отношение на свръхестественото. Съпругът й обаче не й даде тази възможност.
— И второ, не ми натрапвай това дете — гневно каза той. — Не мога да го приема. Дори, нещо твърде невероятно, да се окаже моя дъщеря, Лили ще си остане извънбрачно дете, така че мястото й е при Лизет.
— Бог да се смили над теб — беззвучно рече Изабел. — Искам да ти кажа едно нещо. Ще задържа Лили и при никакви обстоятелства няма да позволя да бъде върната на жената, която позорно я изостави. Ясно ли се изразих?
— Не можеш да задържиш чуждо дете — изфуча Джон, чийто гняв растеше. — Мястото му не е тук.
В очите на Изабел заблестяха войнствени искри.
— Тогава ще я отведа в Арден Хол.
— Като твой съпруг ти забранявам да правиш това.
— Когато поискам развод, няма да си вече мой съпруг.
— Само през трупа ми — отсече Джон.
Изабел устоя на погледа му.
— Така да е, ваша светлост. Нека черната ви душа почива в мир — след тези думи тя се обърна и се втурна към вратата. Преди обаче да напусне стаята, извика през рамо с гневен глас: — Благодаря, че бяхте мил с нея поне тази вечер.
Проклинайки мислено тесногръдието на съпруга си, Изабел тръшна вратата след себе си. След това по коридора се запъти към главното стълбище.
Вече в стаята си, тя седна пред камината и с въздишка усети да я напускат и последните останали й сили. И дума не можеше да става тази нощ да сподели леглото на съпруга си. В крайна сметка не можеше да го заплашва с развод, а след това да се пъхне в леглото му.
Изабел се вгледа в сватбения си пръстен. Безкрайно щастие? Празни думи. Безсмислена сантименталност на един безсърдечен човек.
14
Какво друго можеше да очаква от жена, която плете шал за някаква продавачка на цветя?
На следващия ден Джон стоеше до прозореца в работния си кабинет и наблюдаваше съпругата си, която седеше на една пейка в парка и свиреше. Лили лудуваше по моравата като някой елф.
Той нямаше ни най-малка представа какво да прави с тези две странни същества, появили се неотдавна в живота му. След една безсънна нощ, която бе прекарал сам в леглото си, Джон бе успял да разбере защо Изабел реагира толкова остро на идеята, малката да бъде върната на майка й. Лили й напомняше за собственото й самотно детство и тя искаше да я отрупа с любов. Изглежда, по някакъв необясним начин душевният покой на съпругата му бе свързан с щастието на детето.
А ако той откажеше да го признае? За развод и дума не можеше да става. Той никога нямаше да се съгласи. Но Джон не желаеше и нещастен брак, който да се превърне в мъчение и за двамата.
Мили Боже, искаше отново да дели легло с Изабел.
Той я обичаше. Заплахата й само още по-ясно му бе показала това, но въпреки всичко той не биваше да дава израз на чувствата си. Ленор бе използвала любовта му срещу него, и той нямаше отново да го допусне.