— Приятни сънища, жено — в тишината гласът на Джон прозвуча неочаквано гръмко.
— Откъде знаеш, че съм будна? — попита Изабел.
Леглото проскърца, когато Джон се обърна и я погледна. Мили Боже, гърдите на съпруга й бяха голи! И още по-лошо, на бледата светлина ясно личеше внушителната му мъжественост.
Джон й се усмихна уморено. След това прошепна:
— На лицето на спящия е изписан покой, а не страх.
— Аз не се боя — отвърна Изабел и го погледна в очите.
— Така и трябва, съкровище. Никога не бих те принудил да направиш нещо, което не желаеш — Джон я целуна по устните. — Сигурен съм, че ще ми кажеш, когато се освободиш от опасенията си по този въпрос. В момента ми е достатъчно да спя в едно легло с теб. Думите му я накараха да се изчерви. — Няма нужда да се изчервяваш.
— Не съм се изчервила — възрази Изабел, макар да създаваше колко смехотворно бе твърдението. Съпругът й със сигурност виждаше издайническите червени петна по бузите й. Можеше да отгатне по дяволитата му усмивка.
— Съсипан съм от пътуването — каза той. — Тази вечер това би било прекалено изморително.
Изабел нямаше представа за какво говореше той, та предпочете да каже само:
— Тогава ти желая приятни сънища.
Джон й обърна гръб и промърмори през рамо:
— Заспивай, Изабел. Утре тръгваме по изгрев — слънце.
Утрото настъпи толкова бързо, сякаш изобщо не бе заспивала. Тя стана като лунатичка, наплиска лицето си с вода и облече костюма си за пътуване. Беше прекалено уморена, за да се безпокои от това, че съпругът й ще я види гола. Едва след закуската с Лили се пооживи малко, вълнението на детето бе заразително.
Лили настояваше отново да пътува с Джунипър и Добс. Изабел се радваше, че детето и бавачката се разбират толкова добре, но се чудеше защо момиченцето не иска да прекара известно време в тяхната карета.
— Не знаех, че Джунипър и Лили толкова са се сближили — каза Изабел, докато се настаняваше в каретата.
— Чух как Джунипър й обещава приказка за една принцеса и някакво грахово зърно — обясни Джон, който седна до нея.
— Какво, грахово зърно ли? — Изабел потисна една прозявка. — Никога не съм чувала подобна приказка. Навярно бих могла…
— Не си и помисляй. — Джон постави ръка на раменете й и нежно я притисна към себе си. — Облегни се на мен и заспивай.
Прекалено изтощена, за да му се противопостави, Изабел се подчини. Тя положи глава на рамото му и скоро от люлеенето на каретата започна да я унася. Не след дълго тя потъна в дълбок непробуден сън.
Сенките вече бяха започнали да се удължават, когато малката процесия пристигна в Ливърпул. Макар да бе силно впечатлена от кораба, Изабел се чувстваше прекалено уморена, за да го разгледа по-подробно. Тя хапна надве-натри с Джунипър и Лили и се оттегли в каютата си.
Корабът вдигна платна още преди залез-слънце и отплава в посока север. Докато Изабел спеше, той пое курс към Ирландско море и по устието на Лорн слезе към пристанището на Оубан.
Около обяд корабът на Сен-Жермен акостира в пристанището. Изабел и останалите пътници изчакаха Джон да даде нареждания на капитана си, а след това по подвижното мостче слязоха до очакващата ги херцогска карета.
— Искам Хармония — примоли се Лили, поглеждайки крадешком Джон, докато Галагър й отваряше вратата на каретата.
— Всички ние бихме желали да живеем в хармония — отвърна Джон.
Изабел се усмихна на това недоразумение. Изглежда, съпругът й изобщо нямаше опит с децата. Наистина тя също нямаше кой знае какъв опит, но жените явно разбираха някои неща инстинктивно.
— Коя е Хармония? — попита тя.
— Моето пони.
Изабел се ухили.
— Съкровище, но ти нямаш пони.
— Негова милост обеща да ми купи едно, ако пътувам в каретата на Джунипър и Добс — обясни Лили.
Игнорирайки заговорническите усмивки на Джунипър и Добс, Изабел се обърна към съпруга си:
— Току-що си спечели един черен камък — Джон сви рамене и я дари с неотразима усмивка.
— Ваша светлост, ще се моля за душата ви — изчурулика Лили, — ако ми купите едно пони.
— Обикновено изпълнявам обещанията, които давам на малки момиченца — Джон коленичи пред нея, за да я погледне в очите. — Когато се върнем в Англия, ще наредя да ти доведат от Дартмур най-чудесното пони на света. Вярваш ли ми?
Лили кимна.
— Ела, да скрепим сделката с една прегръдка — предложи той.
Тя се хвърли на гърдите му и го млясна по бузата.
Тъй като имаха на разположение само една карета, Джон седна на капрата, а Изабел, Лили, Джунипър и Добс се настаниха вътре.