Изабел гневно присви очи и промени темата.
— Нали беше казал, че Лили ще получи понито си, когато се върнем в Англия.
— Да, така е — отвърна Джон. — Но аз имам няколко шотландски понита, които тя може да язди през лятото.
— Лили, обещай ми да яздиш само когато негова милост е с теб — извика Изабел.
— Обещавам — извика детето, след което погледна въпросително Джон. — Ще купиш ли едно пони и на Мъртъл?
— Наистина ли мислиш, че Мъртъл би желала да има пони? — попита той. — Но ми кажи истината.
Лили му се усмихна дяволито.
— Мъртъл би предпочела една маймунка.
— Никакви маймуни. — Джон отново вдигна поглед към прозореца. — Биха ли желали уважаемите дами да се научат как се гъделичка пъстърва?
— Да — извика Лили и запляска с ръце.
— Вече си мислех, че няма да се сетиш — рече Изабел. — Ще взема флейтата си и идвам. Можем да си направим пикник.
Изабел загърби прозореца. Докато се миеше, дочу отново детското гласче.
— Ваша светлост, вие сте много по-смешен от Мъртъл — тъкмо казваше Лили.
— Благодаря за комплимента — отвърна Джон.
След като се изми, Изабел облече лека вълнена пола и подходяща блуза. След това се среса и взе шала си.
— Не ти ли казах, че ще се вразуми?
Познатият женски глас накара Изабел да се обърне изненадано. Жизел седеше в едното от креслата в стаята им.
— Къде беше? — попита Изабел.
Жизел сви рамене.
— Навсякъде и никъде.
— Ще дойдеш ли с нас на пикник?
Жизел поклати глава.
— Върви и се радвай на новото си семейство.
Изабел прекоси стаята и коленичи пред възрастната жена. Взе възлестата й ръка и я целуна.
— Винаги ще бъдеш част от моето семейство — каза.
— Дете мое, двете с теб винаги ще бъдем заедно — отвърна Жизел и постави ръка на сърцето си. — Но в момента съпругът ти и момиченцето имат нужда от теб. Винаги, когато ти потрябвам, ще се появявам на мига.
— Ако размислиш, знаеш къде да ни намериш — Изабел целуна своя ангел хранител по сбръчканата буза.
Час по-късно Джон, Изабел и Лили напуснаха замъка и се отправиха към езерото. Джон носеше кошницата за пикник, а Изабел — флейтата си. Лили възбудено подскачаше пред тях и си тананикаше някаква песничка.
— Виж, негова милост има космати крака — извика Лили.
Изабел се засмя.
— Какво предпочиташ — попита Джон, който бе нагазил до колене във водата, — да се научиш как се гъделичка пъстърва или да се възхищаваш на краката ми?
— Да гъделичкам пъстървата! — извика Лили и припряно започна да събува обувките и чорапите си. Изабел й помогна да повдигне полите си.
— Влез преди мен. Аз ще чакам да ми дойде редът.
Лили нагази във водата и отправи към Джон изпълнен с очакване поглед.
— Трябва да стоиш напълно неподвижно — обясни й Джон. — Съвсем бавно потапяш ръка… ето така. — Лили направи онова, което й бе показал Джон, и той продължи: — Рибите са любопитни създания, също като малките момиченца. Когато някоя мине съвсем близо до теб, трябва погалиш корема й с пръст. А когато тя замръзне на място от удоволствие, я хвърляш на брега.
— И какво става после?
— Печеш и я изяждаш.
— Гъделичкат ги, за да ги изядат накрая? — попита Лили, ужасено ококорила големите си зелени очи.
— И така може да се каже.
— Не искам да гъделичкам пъстърви! — извика Лили.
Тя отстъпи крачка назад, при което изгуби равновесие, падна във водата и започна да плаче.
Джон я вдигна и я изнесе на брега.
— Успокой се. Всичко е наред.
— Благодаря, че ме спасихте, ваша светлост. — Лили изтри стичащите се по бузите й сълзи с ръка на блузата си.
— Трябва да свали мокрите дрехи — рече Изабел. — Имаш ли нещо, в което да я увием?
— Нося едно одеяло в повече — отвърна Джон. Изабел бързо съблече поличката и бельото на момиченцето и понечи да го увие в одеялото, но Джон я спря.
— Чакай, виж това — показа й той един сърцевиден родилен белег на дупенцето.
— Да, вече го забелязах — рече Изабел, докато увиваше момиченцето в одеялото.
— Без скрити погледи, ваша светлост — смъмри го Лили.
— Ужасно съжалявам — извини се Джон. — Един ден този симпатичен родилен белег ще бъде тема на нескончаеми разговори.
— Не се говори така.
— Имам предвид между нея и мъжа й — отвърна Джон. — Не би ли искала да се научиш как се гъделичкат пъстърви?
Изабел поклати глава.
— Мисля, че аз също ще се откажа.
— Съвсем неотдавна яде пъстърва на грил — рече Джон.
— Не трябва да мисля за това — драматично извика Лили, — иначе със сигурност ще ми прилошее.