— Това мога да направя и аз — взе котлето от ръцете му. — Донеси няколко ведра вода.
— Сигурна, ли си? — Той я погледна нерешително.
— Обещавам ти, че няма да те отровя.
Той кимна.
— Кухнята е твоя.
Изабел окачи котлето с яхнията на куката и разбърка съдържанието му. След това се приближи към етажерката и взе две купи, изтри прахта от тях и започна да рови за хляб из кошницата с продуктите. След като отново бе разбъркала яхнията, за да не загори, тя се зае с продуктите от дисагите.
— Мирише чудесно — каза Джон, когато се върна.
Той сложи ведрото с вода край камината.
Изабел сипа яхния в двете купи и ги постави на масата.
— Ваша светлост, за пръв път готвя почти сама — рече тя с дяволита усмивка.
— Мисля, че претоплянето е също толкова важно, колкото самото готвене — с усмивка отвърна той.
— Да не би твоите готварски способности да се ограничават до претоплянето? — попита тя.
— Всъщност не — отвърна той за нейна най-голяма изненада. — Обикновено тук горе се оправям сам. Макар че не се смятам за майстор готвач. Ами ти?
— Старата ни готвачка ме научи на всичко, което знаеше — забелязала недоверчивото му изражение, тя се поправи: — Е, добре. Зная достатъчно, за да не умра от глад.
Признанието й накара Джон да се усмихне.
— Всичко останало е толкова излишно, колкото глазурата върху някой сладкиш.
Изабел стана и отнесе празните купи до ведрото с вода.
— Когато се върнем в Лондон, ще имаш нужда от камериерка.
Изабел го погледна учудено.
— За какво ми е?
— Всяка дама от висшето общество има камериерка — каза той. — Не забравяй, че сега си херцогиня.
— Но аз не се чувствам като херцогиня — призна тя. — Не се чувствам по-различно отпреди.
— Въпреки това ще трябва да си избереш камериерка — обясни той. — В противен случай ще ме поставиш в неловко положение. — Майка ми ще ти помогне да направиш своя избор.
Изабел седна срещу него.
— Какво ще кажеш за Моли? — попита тя.
— За кого?
— Моли, момичето, което продава цветя на Бъркли Скуеър — припомни му тя.
Джон поклати глава.
— Моли не е подходяща.
— Майка ти ще ми помогне да я обуча — възрази Изабел.
— Ще видим — Джон й се ухили. — Залагам и последното си пени, че Моли ще отхвърли предложението.
— Ще изгубите, ваша светлост — теменуженосините очи на Изабел блестяха като аметисти. — Дадох малко пари на Пебълз, с които да купува всичките й цветя до края на септември.
Джон я погледна недоумяващо.
— Какво си направила?
— Дадох на Пебълз…
— Разбрах — прекъсна я Джон. Прекалено изумен, за да се ядоса, той добави: — Изабел Сен-Жермен, винаги си готова да поднесеш някоя изненада.
Изабел се усмихна. „Изабел Сен-Жермен“. Звучеше добре.
Джон стана.
— Ще вкарам конете в плевнята. Използвай времето, за да се погрижиш за себе си.
Изабел се изчерви. Наистина, двамата деляха едно легло от няколко седмици, но Джон влизаше в спалнята едва, след като тя си бе легнала, а сутрин излизаше, преди да се бе събудила. С изключение на една сутрин, когато го бе спипала да се мие, облечен само в черното си копринено бельо.
— Мили Боже, защо постоянно се изчервяваш? — развеселен попита Джон. Когато се наведе към нея и я погали по бузата, Изабел забеляза дяволитите пламъчета в очите му. Джон я накара да стане от стола и я взе в прегръдките си. Устните му се притиснаха към нейните в страстна целувка, в която бяха събрани всички сладки обещания на любовта.
— Обичам да те целувам — дрезгаво промърмори той.
— Повече, отколкото да ядеш диви ягоди?
Устните му се разтеглиха в едва доловима усмивка, но изражението му остана сериозно.
— Повече дори от това, да лудувам по хълмовете.
16
Съпругата му го желаеше не по-малко, отколкото той нея.
Джон осъзна това още щом отвори вратата и отново влезе в хижата. Изабел бе облякла прозрачната нощница от първата им брачна нощ. Джон бе толкова възбуден, че се чувстваше почти неловко.
Реши да бъде търпелив, тъй като искаше да се наслади на тази вечер и на възможността да бъдат сами далече от света.
Затворил вратата и спуснал резето, той дари Изабел с пленителната си усмивка. След това прекоси помещението и постави на масата ведро с вода.
— Какво е това? — попита Изабел.
— Изстудих бутилка шампанско във вода от извора — отвърна Джон.
— Изобретателността ти е впечатляваща — пошегува се Изабел.
— Надявам се след четиридесет години да си все така впечатлена от мен — отвърна той, докато отваряше бутилката и наливаше шампанско в една чаша.
Джон поднесе чашата към устните й и Изабел отпи глътка от пенливата течност. Той също, поставяйки устни точно на мястото, където се бяха докоснали нейните.