Постави чашата обратно на масата, впери поглед в Изабел и започна да се съблича. Най-напред събу ботушите и чорапите си и ги хвърли настрана. След това се освободи от ризата и панталоните, докато накрая не остана по черното си копринено бельо.
— Искаш ли да си лягаме? — попита Джон и протегна ръка към нея.
Изабел се усмихна и постави длан в неговата. Вместо обаче да я поведе през помещението, той я вдигна на ръце и я понесе към леглото.
— Почакай — каза Изабел.
Джон я постави да стъпи на пода. За миг се уплаши, че бе размислила.
За негова най-голяма изненада тя свали от раменете си презрамките на нощницата, която се свлече в краката й на пода. Сега съпругата му стоеше пред него и единствено прекрасната й златна коса прикриваше голотата й.
Джон я поглъщаше с очи. Погледът му се плъзна от очарователното й лице към нежните овали на гърдите, тънката талия, изкусителния ханш и грациозните стъпала.
Когато погледите им отново се срещнаха, Изабел му се усмихна нежно. Мълчаливата й покана бе неотразима.
Пристъпи към него, обви ръце около врата му и се притисна към мускулестото му тяло. След това привлече главата му към себе си и го целуна страстно.
— Прекрасна си — промърмори той с дрезгав глас.
Устните му се откъснаха от нейните и започнаха да обсипват с целувки шията й. Постепенно слизаха все по-надолу, докато не засмукаха едното от зърната й. Невероятното усещане накара Изабел да простене.
Джон коленичи пред нея, а езикът му си проправи път към пулсиращото сърце на нейната женственост. Когато Изабел простена изненадано и понечи да се изплъзне, той я задържа и зарови лице в слабините й.
Езикът му дълго гали хълмчето, докато тя не започна да стене и да се извива от удоволствие.
Джон се изправи, за да я вземе в обятията си, но Изабел го изненада, плъзвайки ръка към зърната на гърдите му. Устните й последваха пръстите й и той затаи дъх.
Тя коленичи и притисна лице към слабините му. След това свали черните копринени гащета и пое еректиралата му мъжественост в устата си. Освобождавайки се от всичките си задръжки, започна да я гали с език и обсипва с целувки.
Неспособен да сдържа повече желанието си, Джон я вдигна. Целуна я настойчиво, след което внимателно я постави на леглото. Поглъщайки го със страстни погледи, Изабел разпери подканящо ръце. Джон разтвори бедрата й и бурно проникна в нея.
Изабел извика. От гърлото й се изтръгна потиснат стон, а Джон проникваше все по-дълбоко, и по-дълбоко в нея. Накрая тя започна да отвръща на силните му тласъци.
Двамата достигнаха върха едновременно и изтощени се строполиха върху леглото.
Дълго време единствено учестеното им дишане нарушаваше възцарилата се тишина. Накрая Джон се изтърколи от нея и я взе в обятията си. Целуна я по челото и впери преливащ от обич поглед в замечтаното й лице.
Изабел го погледна и промълви:
— Обичам съпружеските си задължения.
Джон се засмя. Знаеше много изрази за сексуалните отношения между мъжа и жената, но „съпружески задължения“ не беше от тях.
— И на мен съпружеските задължения ми доставят огромно удоволствие — съгласи се той. — Спи сега.
Изабел склони глава на гърдите му, затвори очи и веднага заспа. Джон обаче дълго остана буден, измъчван от всевъзможни мисли.
Проблемът със съпругата му бе уреден. Оставаше Лили Дюпре. Какво да прави с нея? Изабел бе много привързана към детето, а ако трябваше да бъде искрен, той също не бе безразличен към него. Питаше се дали Рос бе открил нещо ново за родителите на Лили.
А освен всичко това имаше и един опит за убийство. Просто не можеше да повярва, че Уилям Гримсби го мразеше толкова, че да желае смъртта му, а Дьо Жавел бе прекалено страхлив, за да е способен на подобно нещо. Имаше и безброй други врагове, в по-голямата си част конкуренти, които търпяха загуби в резултат от неговите успехи. Тук, в Шотландия, те не можеха да му навредят, но щом се върнеше в Лондон, щеше да му се наложи да се изправи очи в очи с този проблем.
Изморен и доволен, Джон затвори очи и заспа до жена си.
— Събуди се, съкровище.
Тези думи стигнаха до съзнанието на Изабел и я изтръгнаха от дълбините на съня, но тя остана още известно време със затворени очи. От дрезгавия глас на Джон по гърба й полази сладка тръпка, а на устните й трепна едва доловима усмивка.
Когато отвори очи, тя примижа, заслепена от проникващите през прозореца слънчеви лъчи. След това погледна съпруга си, който седеше на ръба на леглото.
— Добро утро. — В ръцете си Джон държеше купа, чието съдържание миришеше ужасно апетитно. — Сварих ти овесена каша.